Описание
Ангел Каралийчев е писател и преводач, изключително популярен с десетките си книги, предназначени за деца. Автор е на над сто заглавия, достигнали общо над 2 000 000 тираж. Превеждан е на 50 езика. Той е първият български писател, получил най-високото международно отличие за литература – грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен. Сред най-популярните му творби са “Ането”, “Тошко Африкански” и “Майчина сълза”. Той е най-известният разказвач на български народни приказки.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Учи в родния си град и в Търново. Печата за първи път през 1919 година в списание “Ученическа мисъл” стихотворението “Орелът”. Същата година на страниците на “Ученически труд” излиза и негового стихотворение “Докле е младост”. През 1928 година завършва дипломация в Свободния университет в София. От 1932 година в продължение на дванадесет години е редактор във вестник „Кооперативна просвета“. Малко след постъпването си във вестника той отпечатва “Златното момиче”, “Месечината и дяволът” и “Пророческият сън”. Несъмнено обаче най-известните му книги от този период са “Ането” и “Тошко Африкански”. В края на 30-те и началото на 40-те писателят публикува и три книги за възрастни: “Вихрушка”, “Земята на българите” и “Птичка от глина”. През 1947 година авторът постъпва в издателство „Народна младеж“. На следващата година събира и интерпретира българския приказен фолклор в сборника “Български народни приказки”. Най-любимата му книга обаче е “Приказен свят”, публикувана през 1955 година. От 1952 година Каралийчев е на работа в издателство “Български писател”, като през първите две години сътрудничи и на “Литературен фронт”. Сред най-мащабните му проекти от този период са петтомното издание на “Приказки на славянските народи” /1968/ и “Народни приказки от различни страни” /1967/. Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 г. в Стражица. Учи в родния си град и в Търново. Печата за първи път през 1919 година в списание “Ученическа мисъл” стихотворението “Орелът”. Същата година на страниците на “Ученически труд” излиза и негового стихотворение “Докле е младост”. През 1928 година завършва дипломация в Свободния университет в София. От 1932 година в продължение на дванадесет години е редактор във вестник „Кооперативна просвета“. Малко след постъпването си във вестника той отпечатва “Златното момиче”, “Месечината и дяволът” и “Пророческият сън”. Несъмнено обаче най-известните му книги от този период са “Ането” и “Тошко Африкански”. В края на 30-те и началото на 40-те писателят публикува и три книги за възрастни: “Вихрушка”, “Земята на българите” и “Птичка от глина”. През 1947 година авторът постъпва в издателство „Народна младеж“. На следващата година събира и интерпретира българския приказен фолклор в сборника “Български народни приказки”. Най-любимата му книга обаче е “Приказен свят”, публикувана през 1955 година. От 1952 година Каралийчев е на работа в издателство “Български писател”, като през първите две години сътрудничи и на “Литературен фронт”. Сред най-мащабните му проекти от този период са петтомното издание на “Приказки на славянските народи” /1968/ и “Народни приказки от различни страни” /1967/. Умира на 14 декември 1972 г. в София.
Отзиви
Все още няма отзиви.