Басни

Наистина е трудно да се определи кои и колко са Езоповите басни. В последните столетия са събрани около 600 текста, претендиращи да са негови творби. Учените, занимаващи се с тази материя, като че ли са склонни да припишат на епохата (не толкова на самия Езоп) около 350-360 басни. Толкова са те и в настоящия превод,  изпълнен по второто издание на Емил Шамбри от 1927 год. (Emile Chambry, Fables, Les Belles Lettres, Paris), включващо 358 басни, от които шест бяха отделени в приложението Съмнителни и неавтентични басни поради това, че героите в тях (Диоген, Демад) принадлежат към доста по-късна епоха. Към тези шест басни в приложението бяха добавени още три басни с по-голяма известност, които Емил Шамбри не е включил в своя подбор: Селянин и щъркел, Тръстика и маслинено дърво, Къртица и майка й. За справки бяха използвани и тексткритическото издание на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger, Aesopi Fabulae, Bibliоtheca Teubneriana, 1970), както и преводното online издание на Лаура Гибс (Laura Gibbs, Aesop’s Fables, Oxford World’s Classics, 2002 г.), включващо всички известни 600 басни. Избегнато бе изкушението да увеличим в значителна степен приложението с неавтентични басни.

Баснята била харесвана, защото била предназначена и за стари, и за млади, била кратка и запомняща се, носела прозрачна иносказателност, почти винаги съдържала щипка хумор, отличавала се с нравоучителност и изглеждала полезна. С нея човек можел да си послужи като аргумент в словесен спор и да постави опонента си намясто, да поучи децата си и да се пребори с житейския им инат, да блесне в кръчмата или да впечатли публиката от ораторската трибуна. Баснята била универсална.