Българи от старо време. Хаджи Ничо – Любен Каравелов

Роден в Копривщица през 1834 г. Баща му искал да го направи търговец и Каравелов е записан да учи първо в гръцкото училище в Пловдив, по-късно преместен в българско училище, после в Одрин  и Цариград. През 1859 г. Любен Каравелов става стипендиант на руския търговец Кокарев и се записва в Московския университет. Година по-късно публикува и първите си стихотворения. Започва да сътрудничи на реномирани руски вестници и списания и на техните страници издава “Неда”, “Сирото семейство”, “Българи от старо време” и др. Като кореспондент на руски периодични издания той заминава за Белград, където живеят много българи емигранти. През 1868 г. напуска Белград и се установява в Нови Сад, който тогава е в пределите на Австро-Унгария. Там той научава за убийството на сръбския княз. Каравелов е обвинен, че поддържа близки връзки с противниците на княза, и е арестуваан. Но по делото не се откриват доказателства за неговата вина и той е пуснат на свобода.
През 1869 г. е поканен от българските емигранти в Букурещ да редактира в. “Отечество”. На 7 ноември 1869 г. публицистът издава първия брой на вестник “Свобода”, с който си поставя задачата да накара българите да преодолеят робската си психика и да се включат в освободителното движение.
През 1872 г., на 29 април, в дома на Каравелов е открито Учредителното събрание на Българския революционен централен комитет. Председател на събранието става Каравелов, а сред членовете са големите революционери Васил Левски и Панайот Хитов. Скоро започват арести и Каравелов е принуден да напусне Румъния. Завръща се след няколко месеца, но революционната организация вече на практика не съществува. Въпреки това той се залавя с издаването на новия орган на БРЦК – в. “Независимост”, и свиква отново събрание на организацията. През 1875 г. излиза и първият брой на новото му списание за наука и литература – “Знание”. Това е времето, в което двамата доскорошни приятели Ботев и Каравелов тръгват по различни пътища. Ботев осъжда Каравелов, че е загърбил революцията, а Каравелов вече се отнася със съмнение към готовността на българския народ да се пребори за свободата си.
Когато започва Априлското въстание, Каравелов става за пореден път най-важната фигура сред българската емиграция. Обикаля румънските градове с българско население и увещава хората да се включат в борбата. Освобождението на България Любен Каравелов посреща като сбъдване на най-светлите си мечти за родното. Започва и списването на нов вестник. Но само година след Освобождението той се разболява и умира в Русе на 21 януари 1879 г.
В историята на българската литература ще се запомнят повестите му “Българи от старо време” и “Маминото детенце”, а неговото стихотворение “Хубава си, моя горо” отдавна се е превърнало в една от най-българските песни. Вестниците “Свобода” и “Независимост”, чийто редактор е Каравелов, са най-известните революционни издания в предосвобожденска България. А втор на над 100 фейлетона, а също и преводач на руските поети Шевченко, Крилов и др.