buk.bg@gmail.com

Вятърът, духът, дъхът

Андрея Расучану

26.80 лв.

  • автор: Андрея Расучану
  • издателство: ICU
  • превод: Лора Ненковска
  • дизайн: София Попйорданова
  • редактор: Невена Дишлиева-Кръстева
  • година: 2023
  • страници: 352
  • корица: мека
  • ISBN: 9786197674194

Описание

Роман за човешката уязвимост и последствията от травмата, която се предава от
поколение на поколение, за унаследените тъги и недоволства, които носим в себе си,
без да осъзнаваме, и които повлияват живота и съдбите ни. И за невидимата нишка,
която свързва всички неща.

Скъпи читателю,
Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място пълно с езера и блата, където като че ли нищо не стои на едно място, светът е собствената си подвижна карта, с мистериозно местещи се територии. В сърцевината на историята са положени две големи теми, които ме вълнуват и които изследвам от няколко години насам; те макар и различни, се пресичат в идеята за отсъствието – в емоционален и физически аспект – и за пагубните последствия, до които то води.
Първата тема разказва за изчезването на един беглец. Той е архитект от Букурещ и в средата на последното, и най-травматично за нас румънците, десетилетие от комунистическия режим, се опитва да преплува Дунав и да стигне до сръбския бряг, откъдето да замине за Америка и да построи, както казва той самият нещо различно от румънски комунизъм. Решението му обаче се отразява много болезнено на семейството, което той загърбва и изоставя на съпругата му Йоланда, у която се пробуждат травми от миналото, но и на двете му деца, които преживяват изключително драматично липсата на бащината фигура през осемдесетте години в Румъния. Втората голяма тема е за израстването без обич. Това е историята на по-големия син, който се явява един вид библейски Исав, израснал без обичта на вечно отсъстващата и затворена в себе си майка. Именно това отношение го осакатява духовно. В неясния, несигурен и изпълнен с опасности живот в комунистическа Румъния, разбитото семейство на един беглец може да представлява единствено и само отражение в миниатюра на големите концентрационни лагери, тоест пространство, в което се оцелява, но не се живее.
Андрея Расучану

Допълнителна информация

Тегло 0.400 кг
Размери 14 × 21 × 3 см

Автор

Андрея Расучану е писателка, авторка на книги с литературна критика и редакторка. Романът ѝ Вятърът, духът, дъхът (2020) е отличен с наградата на Съюза на румънските писатели за белетристика, наградата на Румънската академия на науките за проза, номинирана е за наградата София Надежде, Националната награда за проза Зиарул де Яш и др. Романът е включен в краткия списък на Европейската награда за литература през 2022 г. Първият ѝ роман, Непозната форма на живот (2018) също печели отличия и читателско внимание. Публикувала е разкази в различни сборници, както и няколко монографии в областта на литературната география и геокритиката, като във фокуса на интересите ѝ нерядко е Букурещ и неговата литературна история. Андрея Расучану е родена разказвачка, надарена с онази сетивност, която ѝ позволява да улавя невидимите нишки, изграждащи света, който обитаваме. Тя умее да вижда, тълкува и изобразява преплетените наративи на човешката душа. Не се свени да отвори травматични теми, за които обикновено не се говори, с пълната увереност, че литературата има силата да лекува. Нейните книги са мащабни триптиси, в които тя опитомява историята, стихийността природата и географските пространства, като ги подрежда в разкази-карти на човешките съдби. Силата ѝ да работи пластично с образите, изключително богатият ѝ език и бароков стил на писане, превръщат романите ѝ в едни от най-интересните книжни събития в румънската литература през последните години.

откъс

Вятърът, духът, дъхът – Андрея Расучану

* * * След като П. замина, настъпи мълчанието. Мълча толкова дълго, че не ми се вярваше някога да проговориш. Мълчанието беше твоето царство, чуждата и далечна страна, в която най-накрая ти беше господарка. Мълчеше, спеше, хранеше се. По-късно разбрах, че мълчиш като форма на бунт, не само от болка, това беше наказание, наказваше всички ни – мен, задето се бях родил и че не аз съм този, който замина; широкия свят, че ти го отне; проклетата страна, която ти открадна и мъжа, тази земя на дръзките, на онези, които се осмеляват да мечтаят; Бог, задето посмя да ти причини всичко това. Спеше, за да забравиш, да спреш да живееш, да намалиш онзи интервал на непоносима бистрота на съзнанието възможно най-много, колкото се може по-малко време насаме със себе си, колкото се може по-малко време лице в лице с истината. Но истината прониква и в съня, мамо, в най-дълбоките ни сънища, онези от дъното на паметта ни, най-близките до Бога, там, където Неговата сянка се усеща най-силно. Спеше и сънуваше, а в съня си знаеше, че П. вече го няма, че сякаш е мъртъв за теб, че може да не го видиш никога повече, че вероятно вече няма да поиска да те види…още

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Вятърът, духът, дъхът”

Също може да ви хареса…