Демонът и сеньорита Прим

18.00 лв.

  • автор: Паулу Коелю
  • издателство: Обсидиан
  • превод от португалски: Даниела Петрова
  • художник: Лиляна Дворянова
  • година: 2019
  • страници: 192
  • корица: мека
  • ISBN: 9789547694859

Описание

Драматична борба между светлите и тъмните пориви в душата на всеки от нас. Роман, в който на изпитание е подложена човечността.

Общност, погълната от алчност, безнадеждност и страх. Мъж, преследван от демона на изпълненото си с болка минало. Млада жена, търсеща щастие. И седмица, през която те трябва да преосмислят представите си за цената на живота, смъртта и властта и да направят своя избор между Доброто и Злото.

В затънтеното селце Вискос пристига чужденец, носещ в раницата си тайнствена тетрадка и единайсет кюлчета злато. Той търси отговор на отдавна измъчващ го въпрос: дали хората са по природа добри или лоши. И подлага жителите на Вискос на изкушение, което ги прави съучастници в чудовищно престъпление и ги променя завинаги.

Защото Доброто и Злото имат едно и също лице и всичко зависи от това в кой момент пресичат живота ни.

 

Автор

Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро в семейството на изтъкнат инженер и ревностна католичка. Още от младежките си години мечтае за артистична кариера, което не се посреща възторжено от консервативното му семейство. Коелю посещава местно йезуитско училище, където развива любов към писането. Родителите му обаче не одобряват влечението на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Те възприемат погрешно непостоянното му поведение и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.

Паулу Коелю никога не е бил конформист. Когато през 1968 г. в Бразилия се заражда хипи движението като реакция срещу диктаторския режим в страната, той се присъединява към него и започва да пише статии, проповядващи свобода. Коелю пише и текстове на песни, с които изкарва прехраната си. През 1973 г. става член на организация, защитаваща свободата на словото. Две години след това е арестуван заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха.

Тези преживявания оказват огромно влияние върху живота на писателя и той решава, че има нужда от промяна. Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.

Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там Коелю се връща към католическата вяра и през 1986 г. извървява Пътя към Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг приблизително 800 км. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. Яков, покровител на Испания. След това събитие Коелю намира сили да напише първата си книга Дневникът на един маг, където описва преживяното.

През 1988 г. Паулу Коелю пише Алхимикът, която има небивал успех и 14 години по-късно е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.

Животът е основният източник на вдъхновение за книгите на Паулу Коелю. Той се сблъсква със смъртта, преодолява лудостта, експериментира с наркотици, устоява на мъчения, занимава се с магия и алхимия, учи философия и религия, чете много, губи и възвръща вярата си, опознава болката и удоволствието от любовта и търси своето място в света. Коелю вярва, че ние носим в себе си нужната сила да открием призванието си. Неговите книги са преведени на 81 езика и са продадени в 225 милиона екзепляра по целия свят. Най-известният му роман „Алхимикът“, който е променил живота на безброй хора, държи рекорд със своите 65 милиона екземпляра.

Паулу Коелю е носител на 115 международни награди. Той е кавалер на Ордена на Почетния легион на Франция, член е на Бразилската литературна академия, а от 2007 г. е пратеник на мира на ООН.

Откъс

Чужденецът откъсна очи от планината и погледна момичето пред себе си. Дълги години беше работил с най-различни хора и сега бе почти напълно сигурен, че знае какво си е помислила. Повярвала е, че ѝ е показал златото, за да я впечатли с богатството си, така както и тя самата се опитваше да го впечатли с младостта и безразличието си. 

– Кой съм всъщност ли? Е, добре, да кажем, че съм човек, който от известно време търси определена истина. Успях да я открия на теория, но никога не съм я прилагал на практика. 

– Каква истина? – Истината за човешката природа. Открих, че винаги се поддаваме на изкушението, щом ни се предостави такъв случай. В зависимост от условията всяко човешко същество на Земята е в състояние да върши злини. – Мисля, че… 

– Не става дума за това какво ти или аз мислим или в какво искаме да вярваме, а да открия дали теорията ми е вярна. Искаш да узнаеш кой съм ли? Аз съм много богат и много известен индустриалец, разпореждал съм се с хиляди работници, бил съм суров, когато се е налагало, и добър, когато съм смятал за необходимо. Изживял съм неща, за които хората не са и предполагали, че съществуват, и съм преминал всякакви граници в търсенето както на удоволствието, така и на познанието. Узнах какво е рай, когато мислех, че съм в плен на ада на рутината и семейния живот, и разбрах какво е ад, когато вече можех да се радвам на рая и на пълната свобода. Ето кой съм аз – човек, който през целия си живот е бил и добър, и лош, може би най-подготвеният, за да си отговори на въпроса за човешката същност, и затова съм тук. Знам и какво друго ще поискаш да научиш сега. 

Шантал усети, че губи позиции: трябваше бързо да си ги възвърне. – Мислите, че ще ви попитам защо ми показахте златото, нали? Но в действителност това, което искам да разбера, е защо един богат и прочут индустриалец е дошъл във Вискос, за да търси отговор на въпрос, който може да намери в книгите, университетите или, ако чисто и просто отиде при някой добър философ. 

Чужденецът хареса прозорливостта на момичето. Чудесно, както винаги бе избрал подходящия човек. 

– Дойдох във Вискос, защото замислих един план. Преди много време гледах една пиеса на Дюренмат, автор, когото ти сигурно познаваш… 

Последните му думи бяха чиста провокация. Разбира се, че това момиче никога не бе чувало за Дюренмат и сега отново щеше да си придаде безразличен вид, сякаш знае за кого става дума. 

26 

– Продължавайте – каза Шантал, преструвайки се на безразлична. – Радвам се, че го познаваш, но позволи ми да ти припомня за коя точно от пиесите му говоря. 

Той премери добре думите си, за да не звучат прекалено цинично, а в същото време и достатъчно твърдо, за да изразят убедеността му, че тя лъже. – След като забогатява, една жена се връща в родния град само за да унизи и унищожи мъжа, който я е отхвърлил, когато е била млада. Целият ѝ живот, бракът ѝ, финансовите ѝ успехи са били мотивирани единствено от желанието да отмъсти на първата си любов. И тогава замислих собствения си план: да отида на някое откъснато от света място, където всички гледат на живота с радост, спокойствие, състрадание, и да се опитам да ги накарам да престъпят някои от Божите заповеди. 

Шантал отклони погледа си и го насочи към планината. Чужденецът бе разбрал, че тя не познава този автор, и сега се боеше да не би да я попита кои са Божите заповеди. Не бе много религиозна и нямаше никакво понятие за тях. 

– В това село всички са честни, като се започне от теб – продължи чужденецът. – Показах ти златно кюлче, което би могло да те направи независима, да ти даде възможност да напуснеш това място, да обикаляш света, да правиш това, за което винаги са мечтали момичетата от малките и затънтени села. Кюлчето ще остане там; ти знаеш, че е мое, но ако искаш, можеш да го откраднеш. И така ще престъпиш заповедта: „Не кради!“. 

Момичето погледна чужденеца. – Що се отнася до останалите десет кюлчета, те са достатъчни, за да могат всички жители от градчето да не работят до края на живота си – продължи той. – Не пожелах да ги заровиш отново, защото ще ги преместя на място, което само аз ще знам. Искам, като се върнеш в селото, да кажеш, че си ги видяла и че съм склонен да ги дам на жителите на Вискос, ако те сторят нещо, което никога не са предполагали, че могат да направят. 

– Какво например? – Не става дума за пример, а за нещо конкретно: искам да престъпят заповедта „Не убивай!“. 

– Какво?! Въпросът ѝ бе прозвучал като вик. – Точно това, което току-що чу. Искам да извършат престъпление. Чужденецът усети, че момичето се вцепени, и разбра, че тя би могла да избяга всеки момент, без да чуе останалата част от историята. Трябваше бързо да ѝ разкаже всичко, което бе планирал. 

27 

– Давам ви срок една седмица. Ако на седмия ден в селото някой бъде убит – няма значение кой: жертвата може да е старец, може да е неизлечимо болен или луд, който само създава грижи, – ще оставя златото на неговите жители и ще си извадя заключението, че всички сме лоши. Ако ти откраднеш онова златно кюлче, но селото устои на изкушението, ще си направя извода, че има добри и лоши хора, което би поставило сериозен проблем, защото би било равнозначно на духовна битка, която може да бъде спечелена от всяка една от двете страни. Ти вярваш ли в Бог, в духовни борби, в битки между ангели и демони? 

Момичето не каза нищо и този път той разбра, че е задал въпроса в неподходящ момент, рискувайки тя да му обърне гръб и да не го изслуша. По-добре да спре с иронията и да говори направо. 

– Ако в края на краищата си тръгна от селото заедно с моите единайсет златни кюлчета, ще излезе, че всичко, в което съм искал да вярвам, е лъжа. Ще умра с отговора, който не бих искал да получа, защото животът би бил по-приемлив за мен, ако се окажа прав и светът е лош. И въпреки че ще продължа да страдам както преди, ако знам, че всички страдат, болката ще е по-поносима. Но ако само някои са осъдени да преживеят големи трагедии, тогава има нещо много погрешно в Сътворението. 

Очите на Шантал бяха пълни със сълзи, но тя все пак намери сили да се овладее. 

– Но защо правите това? Защо с моето село? – Не става дума за теб или за твоето село. Мисля единствено за себе си: историята на един човек, това е историята на всички хора. Искам да узная дали сме добри или лоши. Ако се окаже, че сме добри, значи Бог е справедлив и ще ми прости всичко, което съм извършил, злото, което съм пожелал за онези, които се опитаха да ме унищожат, погрешните решения, които съм взел в най-важните моменти, това, което ти предлагам в момента – защото именно Той ме е подтикнал към злото. А ако се окаже, че сме лоши, то тогава всичко е позволено и изобщо не съм вземал погрешни решения. Предварително сме осъдени и няма никакво значение какво вършим през живота си, тъй като изкуплението е извън мислите и действията на човека. 

Преди Шантал да си тръгне, той добави: – Можеш да решиш да не участваш. В такъв случай ще кажа на всички, че съм ти дал шанс да им помогнеш, но ти не си приела, и тогава аз самият ще им направя предложението. Ако решат да убият някого, твърде вероятно е жертвата да си ти.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Демонът и сеньорита Прим“

Също може да ви хареса…