Живот в огъня

Марина Цветаева (1892 – 1941) е родена през 1892 г. в Москва (Русия), в семейство на интелектуалци – майка й е високо ерудирана концертна пианиста, а баща й Иван Цветаев е изкуствовед, филолог и основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“. Цветаева започва да пише поезия още като дете, и постепенно това става смисъл на живота й: за нея да пишеш означава да живееш – верую, в което влага цялото си същество. Стихията, с която се отъждествява е огънят, а силата в която вярва – любовта. Обърната към вътрешния си свят и самобитната си душевност видната руска поетеса не успява да изгради връзка с реалния живот. Неслучайно в личните й записки и писма срещаме: „искам да живея с душата си“ и „в жилите ми тече не кръв, а душа“. Това противопоставяне на вътрешно–външно,  материални грижи–духовно търсене, е ключово за Цветаева.

Макар знатното й потекло да й позволява да живее в света на стиховете и любовта без да се влияе от заобикалящата я реалност до 1917 г., революцията в Русия, която води до глад и разпадане на старите социални връзки, принуждава Цветаева да се сблъска с напълно непознат, далечен до този момент свят. Вече съпруга на белогвардеец и майка на две малки деца, поетесата трябва да се пребори с мизерията и да преживее смъртта на малката си дъщеря. Семейството е принудено да емигрира в Прага, а по-късно се мести в Париж. Постоянната смяна на местоживеене, множеството трудности, бедността, гладът, несигурността са неизменна част от ежедневието на поетесата. В тези тежки за нея дни се ражда и синът й Георгий. Слабохарактерният съпруг на руската поетеса не може да бъде опора нито на нея, нито на децата си. С течение на времето Марина Цветаева се отчуждава от него и дъщеря си, които решават да се върнат в Съветска Русия. Поетесата, за която верността към хората, които обича е на първо място, решава да ги последва заедно със сина си, но в родината си се сблъсква с арестуването на мъжа си и изпращането на дъщеря си в лагер. След избухването на Втората световна война, останала без дом и средства за препитание, на ръба на силите си, поетесата слага край на живота си през 1941 г.

Впечатляващо е, че въпреки трагедиите и трудностите, през които преминава, Цветаева не престава да пише и да обича, защото „любовта е Бог“.