Златна книга Икони от България IX – XIX век

Описание

Повече от хиляда години по нашите земи се създават уникални образци на християнското изкуство. Някои от тях са изработени в константинополските ателиета, а други в местните иконописни школи. Това безценно наследство от многовековни икони, удостоверяващо безспорния български принос в европейското и световно изкуство, все още не е достатъчно добре познато у нас, а и по света.

„Златна книга на българските икони” е един проект на издателство „Методиеви книги”, целящ да популяризира по подобаващ и технически иновативен начин прекрасните образци на българската християнска живопис.
Изданието представя 106 икони от колекциите на Музея за християнско изкуство Крипта храм-паметник „Св. Александър Невски“, Националния археологически институт с музей при БАН, Националния исторически музей, Градска галерия Пловдив, Дарение-колекция и Ателие-колекция Светлин Русев.
Автор на текстовете в книгата е доц. д-р Ралица Русева, а селекцията е на издателя Методий Петриков и доц. д-р Ралица Русева.

Иконата е сложен културен организъм, в който богословските идеи са изразени чрез определени художествени средства, които изграждат система от условни знаци, подобно на азбука. Елементи на тази азбука са светлината, цветът, пространството, перспективата. Тъй като върху иконата се изобразяват трансцендентни образи или идеи, тя трябва да се отличава с максимална условност и отдалеченост от материалността на земните образи.
Затова и пространството и времето в иконата се изграждат по определени закони, различни от законите на ренесансовото или реалистичното изкуство или въобще на илюзорната наподобителност. Изображенията се създават от гледна точка на вечността – минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно.
Най-главното в иконата е ликът, а средоточие на светлината върху лика са очите. Много важни са и жестовете, тъй като всеки жест носи определена информация. Иконата се създава от гледна точка на вечността, но съхранява някои портретни характеристики на първообраза.
В каноничните култури, каквато е християнската, естетическата ценност възниква именно от спазването на канона, защото на него е поверена непосилната задача да замести и привнесе в изображението неизобразимото, невидимото – да изобрази Идеята. Канонът е хоризонт, който предлага неизброимост на вариациите, т.е. той не руши безкрайността на смисъла, а обратното – залага я в религиозното изкуство.