Изследователят

Откъс

Нов роман, посветен на Амазонка, който ще съживи позабравените класически истории за оцеляване

„Изследователят“ на Катрин Ръндъл

Децата обожават незавършени карти. Мигновено започват да питат какви са тези места и какво трябва да има тук. Започват и да се чудят – защо досега никой не е открил съкровището и дали тъкмо те могат да са щастливците, които ще разбулят загадката.

Романът за деца и юноши на Катрин Ръндъл се сблъсква именно с тези атрактивни за младежта въпроси. След самолетна катастрофа Фред се озовава в джунглата. Насред Амазонка той трябва да намери подслон, храна, и най-важното – изход. За щастие той не е сам – с него са Кони, Лила и Макс. Всеки от персонажите демонстрира собствен ярък характер – явление, симптоматично за екстремни ситуации. Кони е своенравна и трудно приема чуждото мнение, Лила – нейна пълна противоположност – доста срамежлива и равнодушна и най-малкият – Макс, брат на Лила.

“Изследователят“ се движи плавно, с кратки сцени и запомнящи, картечни диалози. Особено удоволствие за четящия носят пространните описания на живота в джунглата, пейзажите и обитателите на това невероятно място. При все това книгата не се побира в клишето за опознавателна детска книга с важна поука. Ръндъл е смела в намеренията си – показва неудобствата, опасностите, действителността в Амазонка. Това не е джунглата, позната от анимационните филми. Тук има пирани, каймани, насекоми – обитатели на „фалшивия рай“ (израз, използван европейските изследователи, за да опишат джунглата), на един свят, който не допуска външни лица.

Романът носи усещането за класическите приключенски книги от изминалите епохи и притежава всички неизменни за подобно произведение качества: ясно разграничими четири отделни характера и препятствия, през които героите трябва да преминат. Бразилската джунгла служи за своеобразна детска площадка, за необходимият мизансцен, където подрастващите ще научат важни житейски уроци. Постепенно Фред, Кони, Макс и Лила ще обогатяват себе си, ще преодоляват собствените си вътрешни бариери, за да открият порасналите си личности.

И макар да изглежда, че историите за деца, поставени в екстремни условия често са пренебрегвани и избутвани в периферията от актуални теми, те са изключително важни. Поставят важни въпроси като например какво бих правил без родителите си, как мога сам да си приготвя вечеря, кой всъщност съм аз.

Петият герой в книгата – изгубеният изследовател е и човекът, който в крайна сметка им помага да се върнат към цивилизацията. Тайнственият възрастен им „преподава“ ценни уроци по оцеляване и справяне в тежки условия, като същевременно успява да им предостави ключови житейски ориентири. Съветите, които изследователят им дава остават техни водещи духовни постулати години по-късно:

„Когато се върнете у дома, разкажете на хората колко голям и зелен е светът. И им кажете, че красотата на света отправя изисквания към тях. Те се нуждаят от напомняне. Ако вярвате, че светът е малък и неприветлив, то тогава и вие сте такива. Но светът е голямо и красиво място. И всички вие, не забравяйте, че докато бяхте изгубени тук, вие бяхте смели дори в сънищата си. Затова не се страхувайте да поемате рискове.“

От послеслова става ясно, че 12 години по-късно всеки от четиримата по някакъв начин остава завинаги свързан с природата и приключенията. Читателят е щастлив да научи, че заветът на изгубения изследовател е пазен грижливо и се е превърнал в определящ принцип за всеки от героите. Остава обаче загадката – защо тайнственият възрастен решава да остане в джунглата? Въпрос, чийто отговор продължава да вълнува Фред, Кони, Макс и Лила. А на свой ред читателят също оформя хипотези и размишлява върху набора от възможности за мистичния изследовател.

С добре балансираното си чувство за хумор, вълнуващи моменти и сцени, разпалващи въображението, Катрин Ръндъл създава един роман химн за природата и нейните обитатели. И макар да подчертава колко е различна и дори опасна може да бъде джунглата, младите читатели биха останали с впечатлението за едно невероятно и непостижимо величие.
Елиът Шрефър (автор на детски и юношески книги на природна тематика)

Полет

Усещането за издигането на самолета приличаше на сбъдването на вълшебно желание.
Момчето, което седеше в пилотската кабина, вкопчи пръсти в седалката и затаи дъх, когато самолетът изрева и се издигна в обятията на небето. Фред беше стиснал челюсти, а
пръстите му съсредоточено следяха движенията на пилота до него: измервателен уред за горивото, тяга, лост за управление.
Самолетът се разтресе, когато полетя по-бързо, следвайки завоя на река Амазонка под тях. Фред съзря отражението на шестместния летателен апарат – черна точка в необятната
синева, докато се носеше трескаво към Манаус, най-важното и голямо пристанище по поречието на река Амазонка. Той отметна косата от очите си и долепи чело до прозореца.
Зад Фред седяха едно момиче и братчето ѝ. Приличаха си – имаха скосени вежди, кафява кожа и дълги мигли. Момичето беше срамежливо и прегръщаше родителите си до последния
момент на летището, а сега гледаше водата долу и си тананикаше тихо. Братчето ѝ гризеше предпазния си колан.
На следващия ред седеше самї бледо момиче с руса, дълга до кръста коса. Носеше блуза с жабо, което стигаше до брадичката ѝ, и тя непрекъснато го подръпваше надолу и правеше
гримаси. Явно бе решила да не поглежда през прозореца.
Пистата, от която току-що бяха излетели, изглеждаше прашна и безлюдна, просто една ивица асфалт под знойното бразилско слънце. Братовчедът на Фред беше настоял той да облече училищната си униформа и сега в горещата задушна кабина Фред имаше чувството, че се сварява бавно в собствената си кожа.
Моторът нададе вой. Пилотът се намръщи и бутна лоста. Беше възрастен и имаше вид на военен, с къса подстрижка и прошарени мустаци, които сякаш не се подчиняваха на обичайните закони на гравитацията. Летецът увеличи тягата и самолетът се издигна нагоре, още по-нависоко в облаците.
Нощта почти бе паднала, когато Фред започна да се тревожи. Пилотът се оригваше, първо тихо, а после силно и по-често. Изведнъж ръката му потрепери и самолетът се наклони рязко надясно. Някой зад Фред изпищя. Самолетът се отдалечи от реката и полетя над джунглата.
Фред се втренчи в пилота, чието лице посивяваше като мустаците му.
– Добре ли сте, господине? – попита той.
Мъжът изсумтя, задъха се и намали тягата, за да забави мотора, а после се закашля задавено.
– Мога ли да направя нещо? – попита Фред.
Докато се бореше да си поеме дъх, пилотът поклати глава, посегна към командното табло и изключи двигателя. Ревът заглъхна. Носът на самолета се наклони надолу. Наоколо се извисиха дървета.
– Какво става? – троснато попита русокосото момиче. – Какво прави той? Накарай го да престане!
Момченцето отзад се разпищя. За момент пилотът сграбчи силно китката на Фред и после се прегърби върху командното табло.
И небето, което допреди няколко секунди изглеждаше изпълнено с толкова много надежди, изчезна.