Описание
Илийчо е още малък, но не се страхува от никого и от нищо, освен от кокошки. Всеки, който е поглеждал кокошка в очите, ще го разбере. Илийчо обича майка си, бонбони, Коледа и още сума ти неща, а от миналата година очаква да му подарят велосипед за рождения ден.
Най-добрият приятел на Илийчо се казва Орондорамдардагнек. Както виждате, не е лесно да се прочете, камо ли да се произнесе. Затова Илийчо го нарича Август. Той живее под леглото на Илийчо (не точно под леглото, но това е трудно да се обясни накратко). Когато двамата са заедно, винаги се случва нещо необикновено.
Забравихме да споменем Гергин, но той така или иначе спи през цялото време.
Сотир и Пенко са родени в Асеновград. Сотир – през 1960 г., а Пенко – през 1968 г. И двамата са ходили на уроци по рисуване при Георги Ковачев – един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
Пенко е учил в Художествените гимназии за изящни изкуства в Пловдив и София. След 1991 г. работи като художествен редактор на различни вестници и списания. За детския вестник „Венче“ пише и рисува комиксите „Вълшебникът от Оз“ и „Озма от Оз“ по Л. Ф. Баум и „Маугли“ по Р. Киплинг. Пенко рисува за същия вестник комикса „Илийчо и Август“ по сценарий на С. Гелев.
През 1991 г. Сотир и Пенко създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Пенко и Сотир написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
През този период Пенко сътрудничи с британското издателство „The Salariya Book House“. За него той създава 22 комикс албума, адаптации на прочути литературни произведения. Книги от поредицата излизат в България, Турция, Чехия, Германия, Бразилия и Колумбия.
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите. Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
През 2013 г. Пенко илюстрира мултимедийния проект „Приказка за вълшебната флейта“, за работата си по който е отличен с националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“.През 2013 г. изданието печели годишната награда „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“: „За цялостно осъществен оригинален проект“ и „За оригинален проект в областта на изданията за деца, който синтезира възможностите на различни медии“. Книгата е поставена на второ място в категория „Запалени читатели“ за младежи от 11 до 15 години на наградата за най-добра детска книга, избрана от самите деца – „Бисерче вълшебно“ 2014.
Отзиви
Все още няма отзиви.