Кобалт
12.00 лв.
- автор: Клаудиу Комартин
- издателство: Издателство за поезия Да
- превод от румънски: Лора Ненковска
- година: 2017
- страници: 78
- корица: мека
- ISBN: 9786197082357
Описание
„Нощем в сърцето на поета бездната е по-дълбока и кадифена, отколкото във всяко друго среднощно бдение. Това е бездна, в която световните вести потъват дълбоко, за да се защитят от непрестанната обсада на светлината – и се превръщат в напълно друга субстанция – а имено нежна смесица от разрушителни сили. Тази нощ можете да прочетете в „Кобалт“ на Клаудиу Комартин.“
Андрей Кодреску
„Проблемът за мястото на поезията в „Кобалт“ е оголен до краен предел, едновременно невъзможен и за разрешаване, и за пренебрегване. Поезията е не-място, пространствена невъзможност, създадена от отхвърлянето на реалността и отричането на утопията. Клаудиу Комартин подобно на Морис Бланшо поставя въпроса за „литературното пространство“ и в книгата му тревожно е очертана тясната, почти изчезваща ниша на писането. Въпреки това на тези страници са побрани вдъхновения от цялата световна поезия – от Уолт Уитман до Блехер и от Алехандра Писарник до Мариана Марин. Основната тема в книгата на Комартин е сблъсъкът между поезия и действителност, между реалния обект и сянката му от думи. За Клаудиу Комартин поезията не е от този свят, също както и кобалтът, изглежда, е метал, който не може да бъде открит в чист вид на тази земя.“
Дорис Маринеску
Откъс
Есента идва и без нас
виж и ние можем, ми рече,
можем и ние да се почувстваме сигурни,
можем да загубим нишката на разказа и да не ни е срам от това,
можем да пушим и да слушаме спокойно
дъха на града, забавените му от студа шумове,
бихме могли и ние да излезем на балкона и да запалим фойерверки.
синтаксисът сега е мъгла, в която изрязваме
случайно силуети, контури, които в миг стават на прах,
големи галеони от дим, пътуващи към изгрева,
а ние с нашето невротично дърдорене, съсредоточени върху
тиктакането на часовника, който някой беше оставил на парапета,
сякаш очакваме да дойде нещо неустоимо, нещо
от което влизат и излизат кабели – ослепително черни вени,
докато мислехме за есените, в които бихме могли
да си пръснем мозъците, захласнати от смях.
дяволски смях, като след добре свършена работа.
Трябва да влезнете в профила си, за да публикувате отзив.
Отзиви
Все още няма отзиви.