Кралица Елизабет

Описание

Историята на последната владетелка от династията на Тюдорите 

Сигурно по нашата земя не се е движил никога по-чисто бароков образ от тоя на най-страшната личност в Елизабетината епоха – образът на самата Елизабет. Всяка частица от нейната личност, като се започне от външния ѝ вид и се свърши с непроницаемите глъбини на душата, отразява поразителното несъответствие между външността и същността. Под стегнатото и сложно облекло – огромни кринолини, висока плисирана яка, бухнати ръкави, напудрени перли, позлатени леки муселини – очертанията на жената изчезват и мъжете виждат на нейно място само един кумир – величествен, зловещ, самосътворен – един царствен кумир на кралската власт, който по някакво чудо е същевременно и жив. 

Последната владетелка от династията на Тюдорите остава в историята като най-силната и обичаната кралица на Англия. Управлението на Елизабет е абсолютен прецедент заради избора ѝ да остане неомъжена и да властва сама над своето кралство. Без съпруг, без наследници, тя обрича живота си на страната си. С тяло на слаба и крехка жена, но със сърцето и смелостта на крал, Елизабет печели авторитет на най-митичната кралица в Европа през XVI век.

Литън Стрейчи е роден през 1880 г. в Лондон. Той е английски писател, поет и критик, член на тайното дружество на „Апостолите“ в университета „Кеймбридж“. Той е един от основателите и видните представители на литературния кръг „Блумсбъри“ – общност на английски интелектуалци, писатели и художници, сред които Вирджиния Улф, Катрин Мансфийлд, Бъртранд Ръсел, Лудвиг Витгенщайн и Джон Кейнс.

Стрейчи става известен с нов стил при писането на биографии, при който психологическият разбор и симпатията се съчетават с дързост и остроумие. Написаната от него през 1921 г. биография на кралица Виктория получава литературна награда (The James Tait Black Memorial Prizes).

Изключително близки отношения е имал с художничката Дора Карингтън. Дори е известно, че когато той умира от рак на 51-годишна възраст през 1932 г., тя се самоубива два месеца след това – резултат от вътрешния срив, който настъпва у нея след смъртта на Стрейчи.