Свещените книги на Древен Египет, книга 1: Литанията на Ре

Описание

„Литанията на Ре“ е превеждана само на два езика: английски (1964 г) и немски (1975 г). Изданието съдържа въведение, превод от древноегипетски, коментар с обяснения. Приложен е и йероглифният текст. „Литанията на Ре“ се състои от химни към слънцето, които като магическо слово позволяват на египетския цар да се слее със Слънцебога в пътуването му отвъд. Книгата е съдържала езотерично познание, достъпно само за египетския цар и неговите приближени. Датира се от средата на второто хилядолетие пр. Хр. Публикува се за първи път на български език. Изданието е придружено от многобройни фигури с изображенията на формите на слънцето, които изпълнителите на тази магическа книга са възхвалявали.

Предговор
С Литанията на Ре, Теодор Леков започва издаването в превод на български език на Свещените книги на древния Египет. Общото между тези книги е, че те са книги за трансформацията. Сърцевината на процесите на трансформацията в животът на Ба и чрез Ба. Ба е част от личността, която често, поради липса на друг термин, превеждаме като дух или душа. Според египетските представи Ба е едносъщна със Слънчевия Творец. Ба може да се смеси с “плътта” на Твореца, без да изгуби своята индивидуалност. Ба може да посещава живота на земята, може да приема форма и едновременно с това остава част от Твореца. Именно затова е цялата заупокойна литература, в която се разгръща представата за трансформацията. Предложих тази формулировка през 1996 година и днес към нея бих добавил няколко реда за “сърцето”-Иб. Същественото в процеса на трансформация е пробуждането на личността и способността за запазване на съзнание при прехода. Това става чрез контрол на над Иб като при прехода е важно Иб да бъде теб, буквално в твоята ръка”. По своята природа душата е вечна, но безсмъртието на индивида зависи от способността за самоконтрол и запазване на съзнание. Загубата на съзнание, на памет накъсва потока на вечността и довежда до появата на представата за това, че индивидът е смъртен.
Египтолозите разглеждат Иб като сърце. В научните публикации се казва, че в египетския език има две думи за сърце – Иб и Хати. Ако представата за Хати съвпада със знанията ни за сърцето като анатомичен орган, то Иб е вместилище на разума, чувствата, емоциите, желанията. Иб е близо до представата за емоционалното тяло, която се среща в други традиции от Изтока. Практиката на египтяните показва, че Иб е органът, с чиято помощ се осъществява трансформацията и ако Иб е сърце, то преди всичко е сърце на Ба. След смъртта на тялото Иб подобно на Ба напуска физическото тяло. Запазването на Иб гарантира запазването на личността в нейната цялост и което е най-важното – Ба навлиза в света на формите, придобива форма с помощта на Иб. Ба контактува със свет ана формите чрез Иб. Иб изчезва от египетския език в неговия коптски стадий, дори малко по-рано, като в коптския остава старата дума за физическото сърце. Очевидно с промяната на религията /коптският език е езикът на християнския Египет/ представата за Иб е забравена.
Литанията на Ре принадлежи на царските книги. Писмената й фиксация е от времето на Новото царство, когато на бял свят излиза група текстове с акцент върху трансформацията и слънчевата реализация на царя, а също така и на поданиците. Това е част от духа на времето, който дори е излязъл извън рамките на тази езотерична по своята същност литература. Достатъчно е да припомня едно изявление на Тутмос III:
“Няма разлика между моето хему (Мое Величество) и Бог!”
Примерът е разтърсващ! Хему е средството, чрез което Слънчевото божество /разбирай Царя/ твори и управлява Света. Това средство се възприема от човеците като тяло, има човешка форма. То престава да е Хему след полагането му гробницата и превръщането му в труп. От изявлението се вижда, че Тутмос III приравнява своето Хему /тялото си/ на Бог / nTr/. В далечните години на Старото царство,Ба понякога е синоним на Бог. Така функционира в литературата на Средното царство /например Синухе/. Отъждествяването на Хемуто на царя с Бог е свидетелство за голяма промяна в мисленето. Извършена е крачка в посока на трансформирането на самото материално тяло. Връх на тази промяна е учението на царя Слънцепоклонник – Аменхотп IV /Слънчевата обител/, осъществявайки своята и на следовниците си слънчева реализация приживе, преди смъртта на телата. Това е причината за промяна на имената в чест на Слънцето, както и промените в религиозните практики. Налице е постигане на Реализация, а не провеждане на религиозна реформа!
Изданието на Литанията на Ре на български език съдържа Встъпителна студия, транслитерация на египетския текст, преводът и коментар, като една добра основа за изследването на отделни проблеми нa Eгипет.