Мадам Пилинска и тайната на Шопен

Описание

„‌В средата на огряната от слънце гостна изникна нов свят, озарен, плаващ като в облаци, спокоен, тих, полюляващ се, който ни караше да застинем и да внимаваме. За какво? Не знаех. Беше се случило изключително събитие, раждането на паралелен свят, появата на друг начин на живот, наситен и ефирен; богат и мимолетен; крехък и силен, който, отдавайки се напълно, запазваше дълбочината на някаква мистерия.

Шопен. Той ме обсебваше. Липсваха ми светлината, спокойствието и нежността му. Следата, която той остави у мене през онзи пролетен следобед по случай деветия ми рожден ден, беше нещо средно между отпечатък и рана. Въпреки че бях млад, изпитвах носталгия; трябваше да разкрия тайната му.“

Една странна и непредсказуема в начина си на преподаване учителка по пиано, която използва стряскащи похвати. Според нея музиката е нещо повече от техническо усъвършенстване: трябва да се отдадеш телом и духом на нейното тайнство. В продължение на няколко години тя преподава на Шмит не само магията на Шопен, но изостря чувствителността и засилва лююбовта му към красотата.

След 30 години авторът се връща към това минало, вече помъдрял и разбрал най-важното от нейните уроци. Страниците, посветени на музиката на Шопен и нейното въздействие върху душите на слушателите са сред най-красивите в тази майсторски написана музикална приказка.

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса „Нощта на семействоВалон“ (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, АленДелон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани „Одет Тулмонд“ и „Оскар и розовата дама“. От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи – „Сектата на егоистите“ и „Евангелие според Пилат“ са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. „Elle“ („Тя“). В България са поставяни и се играят пиесите“Посетителят“, „Енигматични вариации“, Развратникът“, „Хотел между тояи оня свят“, „Г-н Ибрахим и цветята на корана„, „Оскар и розовата дама„, „Дребни брачни престъпления“ и др.