Масонството в България

предговор

Масонството е особена морална система, в основата на която са залегнали трите Велики принципа – за Братската любов, Спомоществователността и Търсенето на истината. В по-стари времена Масонските Ложи възникват като затворени занаятчийски задруги, съставени от професионални зидари и каменоделци, или т.нар. оперативни Масони. Това са самостоятелни занаятчийски единици, необвързани помежду си. На по-късен етап, с постепенното западане на занаята, Ложите започват да приемат за членове мъже, които не са оперативни зидари, или така наречените спекулативни, свободни и приети Масони. В крайна сметка се стига до обособяването на Ложи, съставени само от спекулативни Масони, които използват зидарската символика и инструменти за обясняване и проповядване на житейски и езотерични ценности посредством определени ритуали.

Тези процеси и събития, на първо време в Англия, дават основание да търсим корените на Масонството и по българските земи както в по-далечното, така и в по-близкото време. Във въведението на тази книга са изброени исторически факти, които са свързани или напомнят за ранни прояви на занаята, проблясващи като самородно злато в праха на вековете.

На определен етап Братството предприема стъпки да се структурира организационно. Началото е в Лондон, в далечната 1717 г. (преди 300 години), където четири съществували дотогава „спекулативни“ Свободнозидарски Ложи се обединяват в първата Велика Ложа. Великата Ложа на Лондон, впоследствие приела името Велика Ложа на Англия, а още по-късно и Обединена Велика Ложа на Англия, съществува и до днес.

За да се съхранят и продължат във времето древните практики, през последващите десетилетия се оформят правила и изисквания, на които всяка Велика Ложа трябва да отговаря, за да може да установява братски взаимоотношения с друга Велика Ложа. Това са така познатите базисни принципи за взаимно признание. Тяхното спазване не отнема правото една Велика Ложа да изработва и приема вътрешни правила за управление на занаята в собствената си държава (или Ориент, както е прието да се казва). Всяка една Велика Ложа е независима и неподвластна – не дели властта си с никаква външна или вътрешна сила или институция.

Необходимостта от такова регламентиране възниква още от края на ХVIII в. Причината е, че се формират Велики Ложи, които допускат на ритуална работа в Масонските храмове жени, както и обсъждане на политически и религиозни теми. Масонските структури, които прилагат такива практики, се определят като „нерегулярни“ и съответно всяка тяхна производна е също „нерегулярна“. В Англосаксонското Масонство принципът за регулярност на „произхода“ е от най-старите, заедно с вярата във Великия Архитект на Вселената и на Неговата проявена воля, както и членството само на мъже. Водещата роля в тази традиция принадлежи на Обединената Велика Ложа на Англия (ОВЛА). Базисните принципи за регулярност и признание, формулирани от Обединената Велика Ложа на Англия, се използват десетилетия наред от по-голямата част от световното Масонство. Те са окончателно кодифицирани с решение на ОВЛА от 4 септември 1929 г. Понастоящем са задължителни и се използват от всички Велики Ложи по света, които се самоопределят като регулярни.

Принципите са:

1. Регулярност на произхода: тоест всяка Велика Ложа трябва да е била законно учредена от надлежно призната Велика Ложа или от три или повече регулярно учредени Ложи.
2. Вярата във Великия Архитект на Вселената и на Неговата проявена воля е съществена квалификация за членство.
3. Всички посветени трябва да приемат своето задължение върху отворената Книга на Светия закон, което има смисъла на откровение от горе и което обвързва съзнанието на отделния индивид, който се посвещава.
4. Членовете на Великата Ложа и на отделните Ложи трябва да бъдат само мъже и никоя Велика Ложа няма да има Масонски отношения от какъвто и да било род със смесени Ложи или организации, които допускат жени за членове.
5. Великата Ложа има суверенна юрисдикция над Ложите, контролирани от нея, тоест тя ще бъде отговорна, независима, самоуправляваща се организация с единствена и неоспорима власт над Изкуството или символичните степени (посветен чирак, калфа и майстор масон) в рамките на своята юрисдикция. По никакъв начин няма да бъде обект на контрол, нито ще дели властта си с Върховен съвет или друга организация, претендираща за надзор над тези степени.
6. Трите Големи светлини на Свободното масонство (а именно Книгата на Светия закон, Правият ъгъл и Пергелът) трябва винаги да бъдат изложени, когато Великата Ложа или нейните съставни Ложи работят.
7. Обсъждането на религия и политика в Ложата е строго забранено.
8. Принципите на Старите правила (Древните ландмарки), обичаи и установен ред на „занаята“ трябва стриктно да се спазват.

Жените – съпруги, дъщери и други, свързани по родствена или роднинска линия с Брат масон, се именуват „сестри“ и се ползват с необходимото уважение и подкрепа от страна на Братството.

Към края на ХIХ и началото на XX в. окончателно се оформя и т.нар. Континентално Масонство, част от което е Франкофонското, което допуска прием на атеисти, участие на жени в ритуалните сбирки на Ложите, разговори на политически и религиозни теми и организирани действия във вътрешен и международен план, както и други действия, които са напълно „нерегулярни“ за Англосаксонското Масонство. Най-ярки и водещи представители на това Масонство са Великият Ориент на Франция, Великата Ложа на Франция и техни производни.

Практиките, присъщи на Франкофонското Масонство, в много случаи се оказват стимулиращи както за редица балкански, така и за други народи в борбите за постигане на обществени, освободителни и еманципиращи цели. Явлението, много обстоятелствено описано в това издание, е от времето, преди да се публикуват официално споменатите по-горе принципи.

Може да се каже, че поради много турбулентната и динамична геополитическа ситуация в Европа в края на ХIХ и началото на XX в. и особено между двете световни войни, Франкофонското Масонство оказва значително влияние на Балканите. В резултат през 1917 г. Великата Ложа на Франция с посредничеството на Великата Ложа на Швейцария „Алпина“ инсталира Великата Ложа на България (ВЛБ). Съгласно данните, с които разполагаме, ВЛБ е работила регулярно, но поради произхода си и други причини не е призната от ОВЛА. Международното признание на ВЛБ идва в повечето случаи от Ложи, производни на континенталната традиция, но не само. Спазването на изискванията на Древните ландмарки и особено вярата в съществуването на Великия Архитект на Вселената (Бог) винаги са били в основата на дейността на ВЛБ. За да се преодолеят несъответствията в нормативната уредба на „занаята“, ритуалните правилници, устав-конституцията и всички останали основни документи непрекъснато се усъвършенстват и доразвиват. В резултат на усърдната и целенасочена Масонска работа на ВЛБ и след стриктни и продължителни проверки, в 1936 г. Върховният съвет на 33-та и последна степен на Южната юрисдикция на Стария и приет Шотландски Обред инсталира Върховен съвет на България. На 15 май 1939 г. България заема мястото на Полша като редовен член в Изпълнителното бюро на Международната Масонска асамблея. На 10 юли 1939 г. българският Масон Стойчо Мошанов, председател на Народното събрание, е допуснат в зала „Олимпия“ – Лондон, където НКВ херцогът на Кент е инсталиран като Велик майстор на Обединената Велика Ложа на Англия – позиция, която той заема и до днес.

Настоящото издание запознава читателите с основните етапи от развитието на Масонството в България от първите му прояви до възстановяването му след 1990 г. – в продължение на почти 200 години. Голяма част от историята на българското Масонство е свързана с борбите на народа за национално освобождение от една деспотична империя, за възстановяването и укрепването на българската държава, за защита на българското население в Добруджа, Западните покрайнини, Македония и Тракия, останало извън политическите граници на възстановената държава България, и много други. Братската взаимопомощ не е била насочена само към българите, а и към прокудените от Турция арменци, към белоемигрантите от Русия и към българските евреи през Втората световна война.

Описани са светски и други организации, в това число и парамасонски (Масонски формирования, допускащи жени или съставени само от жени), изградени с Масонско съдействие или покровителство – Българският Червен кръст, Въздържателните дружества, Бялото братство, Теософското дружество и други благотворителни, научни, патриотични, образователни, културни и човеколюбиви организации и формации.

Тези инициативи не са се разглеждали от българското Масонство като политически, а като обществени и хуманитарни, подчинени на Масонските добродетели – човеколюбието, безграничната доброта и търсенето на истината, всичките те основаващи се на честта и на познанието