Мидълсекс – Джефри Юдженидис

Описание

„Мидълсекс е един от най-впечатляващите американски романи… Юдженидис е създал един вдъхновен, високоенергиен и комичен епос. Удивително четивен, интелигентен и затрогващ едновременно. Мидълсекс се превръща в онзи рядък културен хибрид – четивен бестселър, който критиците приемат с възхищение.”
–  Newsday

„Гигантско постижение… Юдженидис се възвисява като велик американски автор, какъвто мнозина от нас го подозирахме, че е.”
–  Los Angeles Times Book Review

„Епичен… Истинско пиршество… Роман, поразяващ с обхвата на въображението, изненадващ в нежността си.”
–  People

„Юдженидис е на път да се превърне в един удивителен съзидател на митове… Той се захваща с най-голямата от всички мистерии – Какво точно сме ние? И откъде сме дошли? – и сътворява една история, която съумява да бъде просветляваща и трансцедентална едновременно.”
–  Los Angeles Times Book Review

„Голям, дързък, великолепен роман… обхожда територии, в които малцина биха посмели да стъпят… лиричен и деликатен.”
–  Boston Globe

„Мидълсекс на Джефри Юдженидис е удивително богат, амбициозен роман – и заслужава огромния си успех.”
– Салман Рушди, New York Magazine

„Дължината на книгата ни оставя с усещането, че авторът протяга ръцете си все повече и повече, за да обхване повече хора, повече живот… Светецът покровител на този роман е Уолт Уитман, поетичните простори на неговите стихове дишат и от страниците на „Мидълсекс“. Но преди всичко това е един колосален акт на любопитство, въображение и любов.”
– New York Times Book Review

Вижте отзива на Йордан Ефтимов в рубриката „Зона за четене“ по телевизия ПроБГ

„Удивителен… превъзходно четиво… една модерна класика.”
– The Oregonian

“Безпрецедентен, поразителен… Това е най-правдоподобната американска история: син на емигранти намира любовта след като израства като ходеща аномалия.”
–  San Francisco Chronicle

“Каквото и да очаквате, „Мидълсекс“ ще ви изненада… зашеметяващ епос. . . от онези книги, които настояват да бъдат прочетени на единия ден, и препрочетени на следващия.”
– Джонатан Сафран Фоер, Bomb
„На кого, на кого да оприлича стила на Юдженидис? Стилът, с който той забавно, бавно, напоително, протяжно и шеговито ни потапя в атмосферата на Смирна в началото на 20-те, или на Детройт по време на Голямата депресия и през 60-те, или на Берлин по време на строителния бум през 90-те? Може би на Доктороу, ако потърся автор, добре познат у нас. И все пак повече – на Салман Рушди, един от първите станали на крака, за да аплодират Юдженидис още при първия му роман, десет години преди „Мидълсекс“. Който е чел „Среднощни деца“ и дори „Сатанински строфи“, романи за срещата на Изтока и Запада, ще остане предоволен от „Мидълсекс“.“

Йордан Ефтимов, Капитал Light

„Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.
В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от Грос Пойнт се влюби в мен, без да знае какво съм. (Нейният брат също ме харесваше.)
Но сега, на четирийсет и една, усещам, че се задава ново рождение. След десетилетия нехайство се улавям, че мисля за споминали се пралели и прачичовци, за отдавна изгубени дядовци, за непознати пети братовчеди или – при семейство с бракове между близки родственици като моето – всички тези неща накуп. Ето защо, преди да е станало твърде късно, искам да опиша това веднъж завинаги: шеметното пътуване през времето на един-единствен ген.
О, Музо, възпей рецесивната мутация на моята пета хромозома! Възпей как разцъфнала преди два века и половина по склоновете на планината Олимп, докато козите блеели и маслините се ронели. Възпей как се предавала в течение на девет поколения, трупайки се невидимо в замърсения генофонд на рода Стефанидис. И възпей как Провидението, предрешено като масово клане, пратило този ген отново на път; как прелетял като семенце през океана до Америка, докато най-накрая попаднал на плодородна почва в утробата на майка ми…”

Из „Мидълсекс”
За автора

Джефри Юдженидис е роден през 1960 в Детройт. Потомък е на гръцки  и ирландски емигранти. Завършил е университите Браун и Станфорд. Живее в Принстън, Ню Джърси, заедно със съпругата и дъщеря си.

Първите му творби се появяват в New Yorker и Paris Review. Първият му роман, “Непорочните самоубийства” (The Virgin Suicides, 1993), е преведен на 15 езика (скоро и на български от Жанет 45). Книгата, както и едноименната екранизация на София Копола, придобиват култов статус зад океана.

Вторият му и последен засега роман, “Мидълсекс” (писан цели девет години) излиза през 2002 г. Обявен е за най-добра книга на годината от New York Times Book Review, Los Angeles Times, Chicago Tribune, San Francisco Chronicle, Pittsburgh Post Gazette, Entertainment Weekly, а също и от книжарниците Borders, Barnes & Noble и Amazon.com. Книгата печели „Пулицър” (най-престижната американска награда за художествена литература) за 2003 г.

Говорейки за Юдженидис американската критиката отбелязва рядката комбинация от литературна задълбоченост и широка популярност, която го нарежда сред ценените и от познавачите, и от масовата аудитория писатели.

Откъс