Мостът на Клей
Маркъс Зюсак
21.95 лв.
- автор: Маркъс Зюсак
- издателство: Пергамент Прес
- превод: Светлозара Лесева
- година: 2019
- страници: 526
- корица: мека
- ISBN: 9789546411174
Описание
НИЩО ПО-МАЛКО ОТ ЧУДО Една изгубена пишеща машина… Мъртво куче… Костите на змия, която го е убила. Матю Дънбар, най-големият от петима братя, тръгва да открие всички тези неща. Едва тогава той ще може да сглоби удивителната история на своето семейство, разтърсено от трагедия и една отдавна погребана тайна. Той ще разкаже за една майка, която прекосява континенти, пътувайки към новия си дом; за един баща, който търси любовта в клавишите на старо пиано, и за един брат на име Клей, който ще се впусне в най-трудното пътуване от всички тях, за да промени живота им завинаги… А най-накрая и за едно муле, наречено Ахил, което ще стори чудо и ще спои отломките на опустошеното семейство. Това е една история, разказана отвътре навън и отзад напред, епично и омагьосващо приключение в търсене на изкуплението и величието. „Мостът на Клей” ще ви отведе на много места и ще зададе два вечни въпроса: къде отивате и кой ще бъдете, когато стигнете там?
„Единайсет години след своя мултимилионен бестселър „Крадецът на книги” Зюсак се завръща с тази задъхана неустоима семейна сага… Отдайте й времето си и ще бъдете възнаградени с едно вълнуващо епично четиво.” – „Stylist” „Завладяваща история с могъщо безстрашно сърце,
„Мостът на Клей” е пълна с герои, в които вярваш, и на които държиш… болезнено вълнуваща, възхитително увлекателна и истински въздигаща.” – М. Л. Стедман, автор на „Светлина между два океана”
Допълнителна информация
Тегло | 0.580 кг |
---|---|
Размери | 14 × 21 × 5 см |
откъс
В началото имаше един убиец, едно муле и едно момче, ала това не е началото, а времето преди него, и ето ме мен, аз съм Матю, седнал тук, посред нощ в кухнята – древното устие на светлината – седя пред клавиатурата и блъскам ли, блъскам. Къщата ме обгръща с мълчание. Всъщност всички останали спят. Седя пред кухненската маса. Сам съм с пишещата машина – аз и старата П. М., както отдавна изгубеният ни баща казваше, че отдавна изгубената ни баба казвала някога. По-точно тя я наричала „добрата стара П. М.“, но аз никога не съм си падал по подобни чудатости. Не и аз, аз съм известен със синините и трезвомислието си, с високия ръст и здравите мускули, с ругатните и изпадането в сантименталности понякога. Ако сте като повечето хора, по-скоро бихте се зачудили дали ще си направя труда да сглобя цяло изречение и няма да се питате чувал ли съм за Омировия епос или за елините. Понякога не е лошо да те подценяват, но по-хубаво е, когато някой те забележи. В моя случай извадих късмет. Клодия Къркби видя нещо в мен. Имаше едно момче, син и брат…още
Трябва да влезнете в профила си, за да публикувате отзив.
Отзиви
Все още няма отзиви.