(Не)възможният Адолф

Описание

Трудно е да се повярва, че преди да започне Втората световна война и да превземе половин Европа, като нанесе чудовищни поражения на много държави, Адолф Хитлер е бил художник любител, рисувал е цветя и поляни. Той дори е кандидатствал в Академията за изящни изкуства във Виена, но на два пъти е бил отхвърлян. След войната картините на Хитлер са били иззети от американските военни, а много от творбите са били разпродадени за десетки хиляди долари. Част от творенията на диктатора са в неизвестност и до днес.

Ерик-Еманюел Шмит взривява правилата на жанра и описва ред по ред истинския живот на Хитлер паралелно с измислената му съдба (тази на Адолф Х.). Всички герои са съществували наистина. „Целта на играта – твърди Шмит – е да покажа, че човек не се ражда чудовище, а става такъв. От един и същи ствол в крайна сметка може се родят две напълно различни индивиудалности.“

„(Не)възможният Адолф Х.“ е сериозна, тежка, тревожна книга. Тя е красива литературна машина, която принуждава читателя да си задава понякога неочевидни въпроси за тъмната страна, която се таи в самия него. Като всяко размишление върху злото, и тя заслужава цялото ни внимание“.
„Фигаро литерер“

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса „Нощта на семействоВалон“ (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, АленДелон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. Неотдавна бяха филмирани „Одет Тулмонд“ и „Оскар и розовата дама“. От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи – „Сектата на егоистите“ и „Евангелие според Пилат“ са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. „Elle“ („Тя“). В България са поставяни и се играят пиесите“Посетителят“, „Енигматични вариации“, Развратникът“, „Хотел между тояи оня свят“, „Г-н Ибрахим и цветята на корана„, „Оскар и розовата дама„, „Дребни брачни престъпления“ и др.