Непривична земя – Джумпа Лахири

14.99 лв.

  • издателство: Жанет45
  • година: 2013
  • страници: 344
  • корица: мека
  • ISBN: 978 954 491 896 5

Описание

„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно масторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“
—Publishers Weekly
„Чеховско чувство за загуба пронизва тези нови разкази: то ни припомня колко дълбоко г-жа Лахири умее да вниква в белезите, нанесени ни от времето и тленността, както и да разбира пропуснатите връзки, които измъчват нейните съпрузи и съпруги, родители и деца, любими и приятели.“
—Мичико Какутани, The New York Times

Прозата на Лахири се задълбава в всеобхватната тема за изолацията… Лахири е щедър писател, вдъхващ живот на светове чрез наслагване на детайли. Но по някакъв начин целият този разкош сякаш по електрически път поражда бездна… Прието е, когато се пише отзив за сборник разкази, да се придържаме към схемата „едно от A, две от Б“ – т.е. разказът, чието име носи сборникът, винаги получава ритуален поклон, последван от класация на следващите по-силни истории и разказите, включени само за пълнеж. Но един, разбиващ стереотипите, аспект на творчеството на Лахири е фактът, че няма слаби разкази в книгата: всеки следващ изглежда най-силният, най-живият, и така – до последния… Лахири изкусно пресъздава ситуация чрез герои, продължаващи да живеят, макар и изгубили всичко, разсъблечени подобно на Крал Лир в пустошта.

„Непривична земя“ със сигурност представлява значителен принос към литературата за имиграцията, но и заема подобаващо място сред модерните истории на коя да е култура, в които героите се оказват обречени и се провалят при всеки опит да осъществят връзка с другите.

—Maureen Corrigan, Fresh Air

Аристотеловски, помитащи истории – най-добрите на Лахири, – които се движат от Бостън до Бомбай и обратно, за да предизвикат топологии от емоции, и герои, които често се чувстват повече у дома си, когато са в чужбина. Те притежават притегателната сила на кратките романи… Последните три разказа са трилогия, в която американско момиче с добро образование избира уговорена сватба пред романтична любов (решение, което Лахири умело прави да изглежда разбираемо) и този избор води до катастрофални последици. Трите разказа са великолепна кулминация на сборника. Лахири, истински майстор на разказа, наред с Алис Мънроу безспорно е направила повече за този отмиращ жанр, отколкото всеки друг съвременен англоезичен писател.

—Megan O’Grady, Vogue

Пет от пет възможни звезди… Внушителна и качествена… Вероятно няма по-добра проза от американски автор, публикувана през тази година… Изключителна… Тематиката на дългия всепоглъщащ първи разказ „Непривична земя“ … е позната: отчуждението, което родителите имигранти от индийски произход изпитват към своите отгледани в Америка деца, и вината, която тези деца изпитват, когато са асимилирани в топилнята на Съединените щати. Но както се вижда в „Преводачът на болести“ и в „Името“, Лахири пише така убедително за тези конфликти и отделя такова внимание на детайла, че всяка история стои като току-що случила се…

Диапазонът от човешки преживявания, които Лахири описва, е епически, повтарящ се отново и отново. „От небето до земята“ е универсална история за копнежа и несподеленото желание, така особено и здраво вкоренени в усещането за време и място, че ние се чувстваме все едно живеем заедно с героите…

Заедно с всичко, което ни е вече познато от „Непривична земя“, едно от основните удоволствия в книгата е свидетелството, че Лахири завладява и напълно нови посоки. В „Избор на квартири“ например, авторката сервира парче „Американа“ по Ъпдайски, като в същото време успява да осъществи свой собствен ясен обрат в протокола…

„Само добро“ – доказано най-силният разказ в сборника, влиза под кожата на читателя по начин, който не може да се сравни с нищо, написано от Лахири преди него.

Първите пет разказа са различни и завършени, а последните три са увлекателни и въздействащи… Докато доста сборници с разкази наподобяват неравномерно натъпкани чували, „Непривична земя“ като че ли е излят от перото на авторката с един замах и убедително кръжи около едни и същи теми и мотиви, без да изморява. Като симфония в осем части.

—Christopher Kelly, Fort Worth Star-Telegram

Четири звезди. В задълбочената си втора колекция от разкази Джумпа Лахири продължава да изследва културните и поколенчески сблъсъци… Нито един герой на Лахири в новата й книга не съществува изолирано, тя е сбор от роднини, родители, брачни партньори … [но] не е тържество на семейното ядро, нито каталог на неговата дисфункция, а е нещо по-смело и по-трудноосъществимо: изпълнена със съчувствие проверка на пукнатините и разочарованията от дълбоката привързаност… сбита и изразителна. Дали става въпрос за майки на средна възраст, уморени от дългогодишно поддържане на домовете си в малки североизточни градчета на хиляди мили от Калкута, или сестри, които най-накрая се освобождават от отговорност за по-младите си братя алкохолици – тези герои по някакъв начин са спасени от смелостта си да се изправят лице в лице с деня, „така типичен и ужасяващ като всеки друг“.

—Melissa Anderson, Time Out New York

Разказите на Лахири са тихи, преднамерено спокойни, развиват се стъпка след стъпка, докато изведнъж експлодират от някаква тайна, грешка или сблъсък. После тихичко се уталожват, като остават читателя нащрек посредством изнервящо спокойствие. Творбите на Лахири обаче са пълни с герои, по-големи от преживяванията на бенгалските имигранти, с преживявания, по-значими от обикновеното недоволство. Тя е художник на семейния портрет.

Осемте разказа в „Непривична земя“ са изпълнени с емоционална проницателност, по-значителна от тази в първия й сборник с разкази „Преводачът на болести“, получила наградата Пулицър, и с по-нюансирана напрегнатост от нео-Чеховския й първи роман „Името“… Новите й разкази са по-добро и по-силно свидетелство за писател, който се стреми да постигне значително по-дълбоко ниво…

Старомодна по своя подход и съвременна по тематика, Лахири залага в тези разкази на героите си… В „Непривична земя“ и „Само добро“ новият живот носи надежда на разбитите семейства и майките, потънали в сълзи, трябва да продължат да живеят, когато децата им плачат. Лахири хваща тези моменти с яснота и финес, с доловимо познание за това как душите се гърчат в бурята…

Разказите за „Хема и Каушик“, трилогия в края на книгата, са най-завладяващи. Героите, както казва Лахири в нейните интервюта, са живели с нея в продължение на десетилетие и присъствието им е запечатано в страниците като че ли с ръчна преса… В тези три разказа Лахири експериментира с гледната точка. Отказвайки се от разказа в трето лице, тя залага на интимния шепот в първо. И ако някой се е почувствал като муха на стената в предишните разкази, сега ефектът се постига чрез поставяне на читателя насред ритъма на сърдечните болки на героите й.

—Leonora Todaro, The Village Voice

Лахири пише основно за родените в Америка деца на индийските имигранти от средната класа, но същевременно се прицелва и в мнозинството благоденстващи образовани американци – от индийски и от не-индийски произход. „Само добро“ представя доста правдоподобна картина на бавния разпад на една връзка в разпознаваема градска среда. И точно това Лахири прави добре… Със своята способност да улавя начина, по който живеем сега, Лахири е литературен наследник на Антъни Тролъп. А това свидетелства както за начина, по който се е променило обществото, така също и за умението на Лахири да пресъздава този свят чрез емпатия и без ирония.

Adelle Waldman, The New Republic

Емоционално и културно проницателните разкази на Лахири (идеални за хора, разполагащи с ограничено време за четене и жадни за сериозна литература) са изненадващи, естетически великолепни и оформени със сигурен и провокативен усет за неизбежност.

—Донна Сиймън

Възхитително… Книгата представя значителен талант в пълния си разцвет.

—San Francisco Chronicle

Зашеметяващо… Великолепно… Никога преди това Лахири не е изследвала тайните на човешкото сърце толкова задълбочено.

—USA Today

„Непривична земя“ – свидетелство за емоционалната мъдрост на Лахири и за нейното съвършено майсторство като писател.

—The New York Times

Чисти и откровени… Едновременно универсални и дълбоко прочувствени.

—The Washington Post Book World

Изящна и опустошителна… Великолепна, точна и предразполагаща творба … на художник, подхождащ с мъдрост към загадките и човешките тайнства..

—The Miami Herald

Мощна… Проникновена… Завладяваща.

—Los Angeles Times Book Review

Блестяща… Прозата на Лахири изследва в дълбочина общочовешката тема за самотата.

—Fresh Air

Възхитителни… Лахири манипулира героите си, без да оставя пръстови отпечатъци.

—The New York Times Book Review

Да четеш разказите на Лахири е хипнотично – като заспиване.

—People (four stars)

Лахири се отдръпва от действието, отдръпва се и от пътя, така че хората и предметите в разказите й съществуват по същия начин, по който съществуват истинските неща: богато, неопределено, без обяснение.

—Time

Силни… Лахири е гений на щриха и фабулата.

—Elizabeth Taylor, Chicago Tribune

Красиво изваяни… Забележителната горчивина, постигната от Лахири, е резултат от връзката на нейното изследване на изгнанието с други, по-универсални моменти на силна тъга в човешкия живот: смъртта на родител, краят на любовна връзка, опустошенията, нанесени от алкохолизма на семейството.

—The Boston Globe

Блестяща книга… Комисиите за литературни награди пак ще трябва да си я отбележат… Да четеш „Непривична земя“ и да останеш само с впечатления като от културен туризъм, е все едно да четеш Данте и да запомниш само как италианците през Средновековието са мляскали спагетите си.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Непривична земя – Джумпа Лахири“