Отвъд прага – Якоб Лорбер

Описание

Сцени от живота след смъртта

Повярвайте ми на мен, който ви говоря от отвъдното: колкото по-голям е кръстът на човека и колкото по-трудно го носи той, толкова по-леко и незабележимо ще бъде неговото преминаване от света на материята в света на Духа. Понеже всичко онова, което върви по стъпките Христови, трябва по-напред да извърви пътя на плътта.

Не облазявайте богатите на този свят, а по-скоро ги жалете; защото в Духа всички те са повече от бедняци.

Ако човек не е сторил нищо или почти нищо, за да съживи и разгърне приживе онова, което душата съхранява скрито в сърцето му, а е използвал всички обстоятелства единствено според външните си разбирания, за да си проправи добре премислени пътища за придобиване на светски блага и така да си осигури приятни светски удоволствия и наслада, ще намери сияйната си божествена стая в отвъдното плътно затворена и заключена.

Нека тези последни мои думи бъдат за вас най-голямото богатство, което ви завещавам; и не ще имате данъци върху това наследство!

Якоб Лорбер
Изложените в тази книга „разкрития” за смъртта, пробуждането и отвъдния живот, които Якоб Лорбер записва под диктовката на звучащия в сърцето му глас, вече никому не се виждат толкова невероятни, колкото във времето, когато са се появили. За по-спокойното им възприемане до голяма степен е допринесла съвременната парапсихология, чиито изследвания потвърждават разбирането, че след смъртта животът продължава на едно друго ниво на съществуване.
Въпреки това все още е известно твърде малко за случващото се с душата в отвъдното, тъй като всяка една следва свой собствен път и очаква да попадне в свят, съответстващ на вътрешното й състояние. Но може да се каже, че каквото сме посели, това ще пожънем! След отпадането на телесната обвивка душата ни разполага единствено с наследството, което носи в себе си от пребиваването си на Земята – чувства, мисли, желания, пориви, знания и представи.
„Този съкровен чувствен и мисловен свят следва да продължи да се обогатява в новото измерение чрез придобиването на опит и мъдрост, както и да се пречиства и усъвършенства по Божия промисъл. Такава е мисията на всяка душа, а също и на призваните да й помагат духовни сили и следователно не става дума за съграждането на ново битие, а за прякото продължение на досегашното й развитие в плът.
Така „покоят и сънят на мъртвите”, за които говорят хората и надписите по гробовете, ни се разкриват в нова светлина.