ПЕАТ НЕКОГАШ: Флорентинците Списание за литература, философия и научна мисъл

Идеята за „Пеат некогаш“ се заражда в едно френско селце, недалеч от замъка, в който Шарл Перо пише своите приказки. Там в продължение на няколко години, след като завършва докторантурата си по американска литература в Харвард, живее неговият основател и главен редактор Олга Николова. Идеята моментално намира своите съучастници в лицето на дискретния Чинко Велков и легендарната Рада Барутска, чиито сатирични обзори на съвременната българска поезия са превърнали „Пеат некогаш“ в трънче в петата на всеки литератор в страната.

„Пеат некогаш“ излиза четири пъти в годината. Всеки брой представлява тематична мозайка от литературни есета, световна и съвременна българска поезия, научна мисъл и сатирични фейлетони върху най-новата ни литература.

Темата на „Флорентинците“ (есен / зима 2018) е „Защо ни е литературата?“ Лесен отговор на този въпрос няма и нека читателят не очаква клишета от рода на „литературата ни прави по-умни“, нито теоретични разработки по темата. Броят дава своя отговор чрез взаимовръзките, прозиращи между избраните текстове и илюстрации. Сред тях са древноримски фрески, японски гравюри, български везби, рисунки на Галилео, есета от Джон Ръскин, Езра Паунд, Михаела Постолова, Олга Николова, Хенри Дейвид Торо, Александър Гротендик и Ричард Файнман, стихотворения от старогръцки поети, Овидий, Philip P. Stanil, Красимира Зафирова, Ани Илков, Любомир Терзиев, Б. Р., Александър Секулов и Невена Стоянова, съвременна проза от Дани Радичков и Светозар Георгиев – ghostdog, сатирични обзори от Рада Барутска и Весо Паралията.

Читателите на „Пеат некогаш“ биха казали:

„Пеат некогаш“ е най-доброто, да не кажа – единственото списание за литература, което си струва да се чете!

Радвам се на всеки ваш брой, като ескимос – на тропически плаж!

Поетите за „Пеат некогаш“:

Ще ви дам под съд! Някой трябва да ги спре!!!

Рада Барутска е добра, но не разбира от поезия… тоест, не разбира от българска поезия… искам да кажа – от съвременна българска поезия. Абе не ме разбира, иначе щеше да ме харесва.

Тя е писала за мен… За мен?! … За мен!!!

Каквото и да разправя този Весо Паралията, по нашите кръчми не се чете поезия. Надявам се!

Физиците за „Пеат некогаш“:

Браво!

Програмистите за „Пеат некогаш“:

И аз да бях поет, поет като Пишурката, и аз щях да ви мразя.

Преди „Пеат некогаш“ не ми и беше хрумвало дори, че литературата може да бъде интересна!

Професорите за „Пеат некогаш“:

Вие от кои сте?

Олга Николова вярно ли е завършила Харвард? И сега какво правим?

Издателите за „Пеат некогаш“:

До всички подопечни:  „Пеат некогаш“ не са от нашите. Повтарям: не са от нашите.

Един монтьор за „Пеат некогаш“:

Ма пеете ли?

 

Пеем, пели сме и ще пеем.

„Пеат некогаш” със сигурност ще бъде преведено на всички езици от индоевропейското семейство, както и на някои от угро-финската, алгонкинската и луле-вилеласката езикови групи, но на този етап се въздържаме от официални изявления по този повод.

„Пеат некогаш“ не е спечелило наградите Южна пролет, Северна зима и Поморийска лечебна кал, но пък се надява да получи Златен лъв, Сребърна мечка, Бронзова ехидна, както и Нобел за мир, разбира се.

Valete!