Под игото – Иван Вазов

Описание

Иван Вазов е първият професионален писател в историята на българската литература . В областта на прозата създава късия разказ. Повестта “Немили-недраги” и романът “Под игото” са образци в българската книжовна традиция. От стотиците му стихотворения най-оригинален замисъл и форма има цикълът “Епопея на забравените”. Като публицист Вазов издава първото литературно-научно списание “Наука” и първото чисто литературно периодично издание “Зора”. Някои от неговите произведения са преведени на 52 езика.
Вазов е роден в Сопот на 27 юни 1850 г. Петнайсетгодишен баща му го изпраща в Калоферското училище при учителя Ботьо Петков, баща на Ботев. След две години се връща в Сопот, за да се включи в бащината търговия. Но той е лишен от усет към професията и не може да се справя с работата в дюкяна. През 1870 г. Вазов заминава при чичо си, който е търговец в Румъния, за да го въведе в професията. Там поетът пише стихове и сътрудничи на периодичните издания “Свобода” и “Отечество”. Неспособен да угоди нито на баща си, нито на чичо си, Вазов избягва в Браила и няколко месеца преживява с подкрепата на хъшовете в кръчмата на Странджата. Тези негови благодетели ще станат прототипи на героите от повестта му “Немили-недраги”.
След като се завръща в България, той учителства, а през 1875 г. става член на Сопотския революционен комитет. Но Априлското въстание избухва по-рано от предвиденото, Вазов е заплашен от арест и заминава отново за Румъния. Веднага след Освобождението Вазов работи за кратко в Свищов и Русе. През октомври 1880 г. Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Докато е в Пловдив, поетът създава своите най-значими творби: цикъла “Епопея на забравените”, стихотворенията “Български език”, “Не се гаси туй, що не гасне”, повестите “Немили-недраги” и “Чичовци” и  прочутия разказ “Иде ли?”. Поради политическите размирици в България, свързани с преврата срещу Батенберг и неговото обратно възкачване на престола, започват гонения срещу русофилите. Тъй като Вазов публично неведнъж заявява подкрепата си за Русия, при тези условия е принуден да напусне България. Той избягва в Цариград, а оттам – в Одеса. В руския град той започва “Под игото”, което публикува след завръщането си в България през 1889 г.
Вече в родината си, той заживява в София. През 90-те години на ХІХ в. публикува множество разкази. През 1896 г. Вазов написва романа “Нова земя”, пресъздаващ периода от Освобождението до Съединението на България, замислен като своеобразно продължение на “Под игото”. Но “Нова земя” е отхвърлена от литературните среди. Писателят се колебае дали въобще да продължава да пише. Вероятно затова приема поста министър на просветата в кабинета на Константин Стоилов.
Вазов обаче не само не спира да пише, а през следващите години в периодичния печат публикува прочутите си разкази “Тъмен герой” и “Една българка”. През 1901 г. излиза книгата “Видено и чуто”, в която е и емблематичният разказ “Дядо Йоцо гледа”.
Сред огромния брой стихотворения Вазов оставя много малко интимна лирика, като единствената си романтична стихосбирка “Люлека ми замириса” той издава на 69 години. Вазов създава и драматургични творби, някои от които продължават да се играят почти век по-късно – “Хъшове”, “Към пропаст”, комедията “Службогонци”.
През 1920 г., с невиждана дотогава в България тържественост, е честван 70-годишният юбилей на поета. В София, година по-късно, на 22 септември, Вазов умира от разрив на сърцето.