buk.bgstore@gmail.com

Поезия – Емили Дикинсън

20.00 лв.

  • издателство: Агата-А
  • превод: Цветан Стоянов
  • година: 2001
  • страници: 264
  • корица: твърда
  • ISBN: 9545400153
  • двуезично издание

Изчерпан

Описание

Това изящно томче е първото от поетичната поредица Колекция в бяло на АГАТА-А. То представя на българските читатели стиховете на „голямата дама“ в световната поезия Емили Дикинсън в оригинал и в превод на забележителния наш преводач, литературовед, философ и социолог Цветан Стоянов. Изкушените ще намерят вътре като встъпление и прочутото есе на Цветан Стоянов Случаят Емили Дикинсън. В пълно съзвучие със стиховете на поетесата са и рисунките (специална авторова техника) на талантливия български график Цветан Казанджиев, носител на много награди от наши и световни биеналета на графиката. Както каза на премиерата проф. Елка Бакалова, изкуствовед, „бих нарекла подбора и съчетанието на стиховете с тези великолепни рисунки почти кон-гениално“.

Амбициите на издателството са в тази бисерна колекция да представят на българските читатели шедьоврите в световната поезия, както и всичко онова ценно, което се случва в съвременната поезия – чужда и българска. Интерес представлява и библиотечното оформление, реализирано от художника Илко Грънчаров. Елегантният малък формат, твърдата подвързия, пестеливите пастелни тонове говорят за отношението на издателите към поезията – като към духовен лукс.

Появата на поредицата Колекция в бяло е и стимул и зрънце надежда за поети и преводачи, че ценители на изящната словесност все още съществуват и че в сивотата на ежедневието поезията е тази, която може да ни направи малко по-добри, малко по-ведри и по-сетивни към света, в който живеем.

Съдържание:

Случаят „Емили Дикинсън“ – Цв. Стоянов
Това е писмото ми до света
Аз никоя съм. А ти кой си?
Умрях за красота
Когато го няма успехът
Пих питие, каквото няма
Завържи поводите за мен
Много безумие е най-върховен смисъл
Ниско небе – подли облаци
Душата си избира свое общество
Открих процеп в моя ум
Задуха вятър като рог
Сърцето търси първо удоволствие
Казват – лекувало времето
Напролет се явява светлина
Във три – една-едничка птичка
За един кратък следобед
Вятърът събра неща от север
Преди очите си да махна
Стояха планините във мъгла
Яма зее – но небе над нея
Животът ми два пъти свърши
Тревата ми върши толкова малко!
Надеждата е нещо върховато
Гледах как лочи километрите
Научихме любовта добре
Диви нощи – диви нощи!
Аз обитавам вероятността
Утрините са все по-меки
Небето не пази тайни
Има самота на мястото
Какво е изтокът?
От своята водна къща
Бог е наистина ревнив
Ако идваш наесен
Мнозина от собствената си памет
На два пъти понасях загуби
Ето как аз чета писмо
Някои мислят правото да загине
Миналото е особено създание
Цивилизацията изгони леопарда
Тялото расте външно
Край на предишното!
Не съм чувала думата „бягство“
Събрах си силата в ръка
В мъката има нещо тъмно
Бог дава на работливите ангели
Плачът е нещо незначително
Първо делото ще почука при мисълта
Да се бориш на глас е храбро
То бе една малка, малка лодка
Не е тъй мъчително давенето
Загубих вчера един свят
Аз знам как слънцето изгря
Щом пияницата види тапа
Ако моженето беше равно на желанието
Не е нужно – за да си населен с призраци
По-дълбоко в лятото от птиците
Не беше смърт – понеже се надигах
Ще дойде ли някога утро?
Две пеперуди днес на обед
Отдолу – под светлината – долу
Разбирам – светът ще престане
Умиращ тигър за вода се мъчеше
Едно разпятие се отбелязва само
Незабележимо – като скръб
С това – че моята река тече
Природата е – което виждаме
Аз станах рано – взех си кучето
Почувствах в твоя мозък погребение
Раят е толкова далече
От какво се прави ливада?
Да издържим своя дял от нощта
Гладувах толкова години
След сто години – мястото
От всичките създадени души
След тежка мъка – чувстваш официално
Ако не съм вече жива
Тоя свят не е заключение
Животът ми бе пълна пушка в ъгъла
Има едни диагонални светлини
Сигурни – в свойте зали алабастрови
Умирайки – чух да бръмчи муха
Понеже няма как да спра Смъртта
Публикуват се за първи път

  • На мойте най-добри познати
  • Аз нямам време да мразя
  • Не съм виждала вулкани
  • Когато пак дървото цъфне
  • Ако морето се отдели
  • Една птичка дойде по улицата

Преводни варианти

  • Успехът се смята най-сладък
  • Пих напитка, която не е била точена
  • Ниско небе, подли облаци
  • Душата си избира свое общество
  • Аз открих процеп в моя ум
  • Тогава вятърът изсвири като рог
  • Имам една светлина напролет
  • Преди да си извадя сама очите
  • Животът ми завърши два пъти
  • Надеждата е само едно хвъркато създание
  • Усетих погребение в мозъка си
  • Аз бях гладна толкова години
  • След голяма болка настъпва официално чувство
  • Има едни полегати светлини
  • Докато умирах, чух да бръмчи муха
  • Понеже няма как да спра за Смъртта

Допълнителна информация

Тегло 0.200 кг
Размери 10 × 13.5 × 2 см

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Поезия – Емили Дикинсън”

Също може да ви хареса…