Приказки от крайните квартали

Под „крайните квартали“ може да се има предвид както състояние на ума, така и място: близко и познато, но също така на ръба на съзнанието (подобно в известна степен на „открития космос“). Предградията често се представят като банално, ежедневно, дори скучно място, което обикновено остава незабелязано. Аз пък си мисля че то е отличен заместител на средновековните гори и приказния фолклор – едно място, на което подсъзнанието се отприщва.  Винаги съм смятал за много привлекателна идеята за „фентъзи“, ситуирано в предградията, както в собствените ми произведения, така и в работата на други писатели и творци – заради контраста между рутинното и удивителното, чийто ефект може да бъде забавен, но и да те извади от равновесие, както и евентуално да те накара да се замислиш.“

„Повечето от приказките от крайните квартали на Шон Тан са чиста поезия. Ако трябва да събера качествата им в пет думи, ето: гений, човещина, безграничност, обич, обич.“
Нева Мичева

„Хипнотизиращ. . . Такова визуално красноречие може само да мотивира читателите да търсят всички бъдещи графични романи на Шон Тан, без значение на коя точно лавица се намират.“
New York Times Book Review