Птиците идват да умрат в Перу
14.00 лв.
- автор: Ромен Гари
- издателство: Леге Артис
- поредица Безкрайна проза
- превод: З. Китинска
- оформление: Л. Владимиров
- година: 2010
- страници: 216
- корица: мека
- ISBN: 9789548311144
Описание
„Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция.” Ромен Гари
Филмът Птиците умират в Перу, в който участва съпругата на Гари Джийн Сийбърг (която се самоубива една година преди Гари), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, разбунва духовете във Франция.
„Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на Птиците да умрат сами с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинаджията се доближава до демиурга повече и от писателя? Във всеки случай зашеметяващата власт да манипулираш както си искаш истински тела и истински души, изважда на показ най-садистичните ти наклонности. Ти със сигурност не си нито първият, нито единственият режисьор, който кара Джийн да играе този тип роля, но дори най-благоразположените към теб критици смятат, че Птиците е непоносимо непристоен. (Нанси Хюстън, Надгробен камък за Ромен Гари, Леге Артис, 2006)
„Филмът чупи рекорди в Париж. Той е за една безчувствена любов. Това е ритуалистки танц на съдбата на една фригидна жена, която търси мъж, който да я разбуди, с периодични кризи на нимфомания. Шориращо е. Разказът и работата на Гари по филма са впечатляващи. Ужасявах се да работя с него – исках той да намери друга актриса. Получи се обаче добър филм. Той е много чувствителен режисьор. Надявам се пак да работя с него.” Джийн Сибърг
Допълнителна информация
Тегло | 0.300 кг |
---|---|
Размери | 14 × 21 см |
Автор
Ромен Гари е роден в Русия през 1914 г. Пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията. Като пилот в лотарингската ексадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно във Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно – шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. През войната, между две сражения, Гари написва „Европейско възпитание“, преведена на двайсет и седем езика и отличена с наградата на критиката през 1945 г. За „Корените на небето“ получава „Гонкур“ през 1956 г. След нея написва още 27 романа, есета и мемоари. Като режисьор снима два филма: „Птиците умират в Перу“ (1968 г.) и „Kill“ (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г.
Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г.
Няколко месеца по-късно става ясно, че той е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях „Животът пред теб“ също е награден с „Гонкур“ през 1975 г.
Цитати
Но тя беше толкова млада и го гледаше с такава доверчивост, а той бе видял толкова птици да идват да издъхнат по тези дюни, че мисълта да спаси една, най-красивата от всички, да я закриля, да я запази за себе си тук, на края на света, и така да превърне живота си в успех в края на пътя, му върна за миг цялата наивност, която ироничната усмивка и нахаканият вид все още се опитваха да скрият. А за това трябваше толкова малко.
Но тя беше толкова млада и го гледаше с такава доверчивост, а той бе видял толкова птици да идват да издъхнат по тези дюни, че мисълта да спаси една, най-красивата от всички, да я закриля, да я запази за себе си тук, на края на света, и така да превърне живота си в успех в края на пътя, му върна за миг цялата наивност, която ироничната усмивка и нахаканият вид все още се опитваха да скрият. А за това трябваше толкова малко.
Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.
Пейзажите рядко ни предават…
Добивът на идеализъм от една красива душа може да изхрани цял полицейски режим за същия период от време.
Скоро ще стигнат до Луната и вече няма да има луна.
Човекът все още е само предчувствие за себе си: един ден той ще се сътвори.
Трябва да влезнете в профила си, за да публикувате отзив.
Отзиви
Все още няма отзиви.