Пътуване по посока на сянката, Яна Букова

Описание

Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се
превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти…
“Пътуване по посока на сянката” е разказ за разказването. За способността на
историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се
довършват. Всеки един от осемте герои (четирима мъже и четири жени), чиито
имена дават заглавието на отделните глави в романа, има своята завършена от раждането до смъртта “биография”, своя скрит, често мъчителен талант и своя печат на съдбата. Срещата между животите им е в тънката и променлива граница между случайността и смисъла, където обикновено се случват и повечето важни неща. Времето на действието е един деветнадесети век, по-митологичен от познатия в учебниците по история. Мястото на действието са Балканите, не толкова като географско понятие, колкото като средище на фантастични сюжети. Заедно с другите герои, равноправно и без привилегии, участва и разказвачът, чужденецът и събирач на истории Ян ван Атен, често комичен с настояването си да измисля и най-действителния факт и изложен както всички останали на превратностите на фабулата.

“Макар романът й „Пътуване по посока на сянката” да остана необговорен и това донякъде да се дължи на факта, че живее в Атина, Яна Букова остава една от най-добрите български писателки и преводачки.
Този роман със сигурност ще получи във времето подобаващо място в българската литература, място, което Яна Букова вече е завоювала със своята поезия и с преводите си.”
Силвия Чолева, Артефир

“…„Пътуване по посока на сянката” на Яна Букова оспорва общоприетите нагласи по отношение на миналото, на първо място защото се занимава с време, в което, според учебниците, българска история няма, с „тъмните векове”. На всичкото отгоре се занимава с тях по сложен начин, с различни гледни точки – на чужденеца, на жената, на човека, който влиза и излиза от манастирското и разбойническото битие и т.н. При това, разглежда всички тези истории не в наложените впоследствие рамки на националната територия и предстоящата национална кауза, а съвсем флуидно, в целия им асоциативен потенциал от назоваването на един от основните герои „Никой” до фикционалните (по Борхес) легенди на несъществуващи племена. В този смисъл, „Пътуване по посока на сянката” се родее с Вера Мутафчиева и многоликото минало, описано в „Летопис на смутното време” и „Случаят Джем”…”
Зорница Христова, в. “Култура”

Книга на пластове, сложна и мощна… Сред най-добрите три или пет прозаически книги на последните 10-15 години.
Ани Илков

 

Романът, който Павич не можа да напише.
Елка Димитрова

 

Една от най-прекрасните и необикновени книги, които съм чела…
Мария Донева, личен блог
http://mdoneva.com/2014/07/13/pytuvanepoposokanasiankata/

 

Тя просто е извън категориите на книгите, които познаваме…
След тази книга нищо вече не е същото.
Милена Ташева, “Аз чета”

Пътуване по посока на сянката, навътре в тъканта на историята

 

Откъси от романа в Литернет: 
http://liternet.bg/publish17/y_bukova/pytuvane.htm
http://www.liternet.bg/publish17/y_bukova/pytuvane_2.htm

 

Откъс от романа в Литклуб:    
http://litclub.bg/library/nbpr/boukova/sianka.html

 

Разговор с Яна Букова за романа „Пътуване по посока на сянката” в Денят започва с култура – 3 септември 2014
http://bnt.bg/part-of-show/pa-tuvane-po-posoka-na-syankata

 

Интервю на Нина Колева с Яна Букова в предаването “Хоризонт до обед” – 29 октомври 2014
http://bnr.bg/horizont/post/100478593/ana-bukova-predstava-romana-si-patuvane-po-posoka-na-sankata

Откъс