buk.bg@gmail.com

Пътят на щастието

17.95 лв.

Изчерпан

Описание

Хорхе отново ни повежда по лъкатушещите пътища на вътрешната ни реалност. Провокира ни, кара ни да се замислим, разсмива ни и в крайна сметка ни подтиква сами да открием пътя към щастието. Защото щастието – това е увереността, че вървиш в правилната посока.

А ако не знаеш накъде да тръгнеш? Ако ти е трудно да бъдеш главният герой в собствения си живот? Ако ти е нужен компас, за да откриеш вярната посока? Тогава трябва да си отговориш на един простичък въпрос:

ЗА КАКВО ЖИВЕЕШ?

Не защо, а за какво.

Не как, а за какво.

Не с кого, а за какво.

Не от какво, а за какво.

Въпросът е личен. Не става дума да отговаряш за какво живее човек, за какво съществува човечеството, за какво са живели родителите ти, нито какъв е смисълът на живота на хората, лишени от морал.

Става въпрос за ТВОЯ ЖИВОТ.

Какъв е смисълът на твоя живот?…

Ако отговориш искрено на този въпрос, значи си открил компаса за това пътуване.

Не успееш ли да намериш смисъла на живота си, може да се случи така, че животът ти да изгуби смисъл.
Хорхе Букай

Допълнителна информация

Тегло 0.300 кг
Размери 12 × 17 × 3 см

Автор

Автор на повече от 20 книги, преведени на над 30 езика, Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Книгите му са бестселъри в цяла Южна Америка и особено в Аржентина, Венесуела, Чили, Уругвай, както и в Мексико… Книгите му се радват на огромна популярност и в редица европейски държави: Испания, Германия, Русия, Гърция и др. Правата за книгите на Хорхе Букай са купени дори в Китай и Япония, където тиражите се измерват в стотици хиляди. В последните години, благодарение на ИК „Хермес“, и България се нареди сред страните, оценили подобаващо творбите на Хорхе Букай.

Аржентинският писател е роден през 1949 г. в скромно семейство във Флореста, недалеч от Буенос Айрес. Започва да работи едва тринайсетгодишен и минава през най-различни професии – от търговец до шофьор на такси, за да стане прочут автор, терапевт и преподавател.

През 1973 г. Хорхе Букай получава диплома по психиатрия към Медицинския университет в Буенос Айрес и сетне специализира гещалттерапия в Аржентина, Чили и САЩ. След повече от 30 г. работа като психиатър и психотерапевт, той определя себе си като „професионален утешител“, а своите книги – като „терапевтични инструменти“. На въпроса как е станал толкова добър терапевт, Хорхе Букай отговаря, че не толкова образованието, а именно „школата на живота“ и разнообразните професии, които е сменил, са му дали способността да разбира така добре хората.

Макар самият Хорхе Букай да твърди, че не е писател в буквалния смисъл на думата, през 2006 г. книгата му „Кандидатът“ печели авторитетната испанска награда на град Торевиеха за най-добър роман на испански език. Тази награда е една от най-щедрите в света. Сумата, която получават победителите, се нарежда на трето място след Нобеловата награда за литература и испанската награда „Планета“. През 2014 г. политическият роман „Кандидатът“ се публикува за пръв път в Русия и става абсолютен хит. Мнозина откриват в него стряскащи паралели на кризата между Русия и Украйна. Може би защото темата за безхаберието, продажността и задкулисните игри на политическата върхушка е винаги актуална.

Книгите на Хорхе Букай са интересни, провокиращи и много мъдри. Според него цялата философия на живота се изразява в това да си отговорим на три простички въпроса: Кой съм аз? Накъде отивам? С кого? Успеем ли да го направим, ще сме открили пътя на щастието и личното удовлетворение. Самият Хорхе Букай никога не дава магически формули и предписания как да живеем живота си. Той разказва истории, които черпи както от живота, така и от антични митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки и басни. Тези истории могат да ни трогнат или да ни разсмеят, но най-вече ни карат да се замислим. А това е първата стъпка по пътя към себепознанието и личностното израстване.

В произведенията си Хорхе Букай говори открито за наболелите проблеми на съвременния човек, търси първопричините им и предлага възможни решения. Част от темите, които засяга, са търсенето на смисъл, самоуважението, отношенията в двойката и семейните конфликти, преодоляването на скръбта, вината и депресията, нуждата от любов и самоутвърждаване, стремежът към самопознание и приемане. В момента Хорхе Букай пише книга в съавторство със сина си Демиан, също терапевт и писател, за сблъсъка между поколенията.За Хорхе Букай критиците отбелязват: „Този мъдър и несъмнено оптимистичен писател притежава явната способност да говори просто за сложни неща. Четенето на неговите книги може да се сравни с реално посещение при психотерапевт“.

Специално е отношението на Хорхе Букай към България. Към момента е гостувал у нас четири пъти, а предговорът към книгата му „Разказвай с мен“ е специално написан за българските читатели. Всеки път, когато идвам в България, сякаш се връщам у дома – твърди писателят. – Тук получих обичта на цял един народ, открих скъпи на сърцето ми приятели и се влюбих в музиката, храната и най-вече в сърдечността на българите. За мен е гордост да принадлежа към семейството на „Хермес“ и съм благодарен за начина, по който те се грижат за книгите ми и ги представят на читателите.

Днес Хорхе Букай е постоянно канен да ръководи множество семинари, курсове и научни конференции по цял свят, като междувременно се занимава и със социални проекти и писане. Разпределя времето си най-често между Аржентина, Испания и Мексико. Редактор е на популярното в Европа и Латинска Америка испанско списание „Здрав дух“, където сътрудничи и синът му.

Книгите на Хорхе Букай: „Нека ти разкажа“, „Приказки за размисъл“, „Да се обичаме с отворени очи“, „Трите въпроса“, „20 стъпки напред“ и др., са извор за себепознание и вдъхновение за милиони читатели по цял свят.

Откъс

Началото

 

В книгата си Увод в логотерапията. Смисълът в живота д-р Виктор Франкъл, който е оцелял от нацистките концентрационни лагери, разказва, че макар надзирателите да контролирали всички страни от живота на пленниците, включително и дали трябва да живеят, да умрат от недохранване, да бъдат измъчвани или изпратени в газовите камери, имало нещо, над което нацистите нямали власт – над реакцията на пленниците спрямо случващото се.

 

Франкъл казва, че от тази реакция зависело до голяма степен самото оцеляване на затворниците.

 

Хората са еднакво различни; искам да кажа, че всички ние преживяваме както трудности, така и благоприятни възможности, но начинът, по който ги посрещаме, не е еднакъв. Онова, което за едни е много лесно, за други е извънредно трудно – и обратното. Някои свирят по-добре на пиано и учат по-бързо, а други правят това по-зле дори от мен, но с подходящи напътствия и с дисциплина всички със сигурност можем да се научим да свирим на пиано по-добре, отколкото го правим в момента. Точно същото е валидно и в случая с щастието:

 

 

Всички със сигурност можем да се научим как да бъдем по-щастливи.

 

Не намирам някаква неизбежна връзка между житейската ситуация на даден човек и неговото ниво на щастие. Ако външните обстоятелства определяха сами по себе си щастието, тогава щеше да става дума за елементарен, а не за сложен въпрос; искам да кажа, че щеше да е достатъчно да се запознаем с външните обстоятелства в живота на даден човек, за да разберем дали е щастлив.

 

Бихме могли да си поиграем на предсказване на щастието, като използваме две прости преценки:

 

Ако на човек му се случват Хубави неща → той е Щастлив.

 

Ако на човек му се случват Лоши неща → той е Нещастен.

 

Оттук би могло да се заключи, че да бъдеш щастлив, е въпрос на случайност. Едно невярно и незряло заключение, или още по-лошо, използвано като оправдание, за да избягаме от отговорност.

 

Стремежът към щастие е не само цел, присъща единствено на човека, но е и една от отличителните ни черти.

 

Всички мъже и жени на планетата искаме да сме щастливи, полагаме усилия за това и имаме право да го постигнем.

 

Дори нещо повече – длъжни сме да търсим щастието.

 

 

Факторът на щастието

 

Един свещеник винаги казвал на енориашите си, че нещастието е много по-лесно от щастието. Той пояснявал:

 

– Когато се чувствам нещастен, си казвам, че така вземам най-лесното решение, че позволявам някои неща да ме отдалечат от Бога…

 

Щастието изисква усилия, то не е просто чувство, произтичащо от нещо хубаво, което ни се случва – обяснявал той.

 

Не мога да изказвам мнение за теологическата обосновка на твърдението, но съм съгласен, че товадали сме щастливи или не, зависи много повече от самите нас, отколкото от външните обстоятелства.

 

Ще се опитам да покажа, че всеки човек носи основната – макар и не единствена – детерминанта на щастието си. Този фактор, който е различен при всеки индивид и се променя в отделните етапи от живота му, ще нарека произволно Фактор на щастието.

 

С риск да го опростя прекалено, ще го дефинирам основно като сумата от три главни елемента:

 

 

І. Определена степен на контрол и осъзнаване на взаимодействието между нас и обкръжаващата ни среда.

 

Не мога да бъда щастлив, ако не осъзная необходимостта от активното ми участие във всичко, което ми се случва.

 

 

ІІ. Развитие на психична нагласа, която позволява да не отстъпваме пред трудностите.

 

Не мога да бъда щастлив, ако винаги се отказвам от пътя при първото препятствие.

 

 

ІІІ. Работа за постигане на мъдрост.

 

Не мога да бъда щастлив, ако търся убежище в невежеството на онези, които дори не искат да знаят, че не знаят.

 

Очевидно е, че тази книга набляга повече на идеята за щастието като житейско поведение, отколкото на анализа на чувството за щастие.

 

Искам да изясня това още в началото, защото мнозинството хора говорят за щастието така, сякаш е синоним на радост, а аз съм сигурен, че това не е така.

 

Единствената цел на тази книга е да разгледаме заедно многобройните комбинации от аспекти, които формират трите елемента на нашия „Фактор на щастието”, и да научим какво можем да направим, за да го развием.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Пътят на щастието”