Разказ за слона на везира – Иво Андрич

Описание

Касабите и паланките в Босна изобилстват с какви ли не истории. В тези най-често скалъпени разкази под формата на чудновати събития и нерядко под маската на измислени имена се крие действителната и непризната история на този край, на живите хора и на отдавна измрелите поколения. Това са онези ориенталски лъжи, за които една турска пословица казва, че са „по-истински от самата истина“.

Иво Андрич е роден в с. Долац край Травник (Босна и Херцеговина) през 1892 г. Завършва гимназия в Сараево (1914). Започва да следва във Философския факултет на Кралския университет в Загреб, а по-късно се прехвърля във философския факултет на Ягелонския университет в Краков. Защитава докторат по философия в Грац през 1924 г. През 1926 г. става член на Сръбската академия на науките и изкуствата. Заради участие в национално¬освободителното движение „Млада Босна“ по време на Първата световна война, е затварян и интерниран. През юни 1914 г. в Загреб излиза антологията „Млада хърватска лирика“ – издание на Дружеството на хърватските книжовници, в която на първо място е представен Иво Андрич. През 1918 г. е публикуван негов сборник със стихове „Ех Роnto“, а през 1920 г. излиза от печат „Пътят на Алия Джерзелез“. От 1921 до 1941 г. е дипломат в Рим, Букурещ, Марсилия, Мадрид, Женева и Берлин. По време на войната живее в усамотение в Белград, където пише трите си романа „Мостът на Дрина“, „Травнишка хроника“ и „Госпожицата“, които излизат през 1945 г. След Втората световна война е професионален писател в Белград и се радва на най-високо национално и международно признание. През 1961 г. му е присъдена Нобелова награда за литература, която е първата Нобелова награда на Балканите. Умира през 1975 г.