Спомени на една порядъчна учителка – Пенка Папуджийска

Описание

За себе си наричам тази книга „спомените на леля Пенка“. Леля Пенка беше може би най-близката приятелка на майка ми, живеехме в един квартал, между Пазара и Плажа. В спомените ми майка ми или говори с нея по телефона, или е на гости при нея, или двете с леля Пенка си говорят в кухнята по техни си въпроси, понякога на по-тих глас, за да не чуя аз всичко. Мисля, че това женско говорене В кухнята е един от най-ярките ми спомени от детството в Михайловград – картина, която продължава да ме занимава и в която откривам различни нюанси.
Любопитното е, че Вече бях решила да помоля леля Пенка да напише тези спомени, когато при първата ни среща се оказа, че тя самата е започнала да пише и искаше просто да ме помоли да й помогна при оформянето и редактирането на книгата.
Докато работехме по книгата, през цялото време се чудех каква е думата, която може да определи опита на леля Пенка, на майка ми, на жени като тях, чийто житейски път е свързан изцяло със строенето на социализма, а краят на този път – с неговия разпад. Тогава в главата ми изникна заглавието на тази книга -„Спомени на една порядъчна учителка".
В думата „порядъчност" има нещо необикновено и дори фактът, че тя вече не се използва, говори, че става дума за хора от друго време, с друг усет за света, каквито ние вече не срещаме около себе си или срещаме доста рядко. „По-скромно, майче", са думите на майка ми, които постоянно отекват в ушите ми. В отношението към децата и света на майка ми и нейните приятелки имаше толкова много любов и толкова много примирение със собствената съдба, толкова много премереност по отношение на границите, които никога не са прескачани, толкова много отдаденост, че е трудно човек да си отговори на въпроса – къде е отишло всичко това и как е било побрано, удържано в света на една жена…

Диана Иванова