Степ

Описание

Повестта „Степ“ е написана в края на 80^-те години на XIX век, когато Чехов преживява духовна криза и преосмисля ценностите в живота. В свое писмо до Д. Григорович авторът пише:

„В Западна Европа хората загиват от това, че им е просторно…Толкова много простор има, че малкият човек няма сили да се ориентира…“

И наистина, в рамките на цялата повест, която всъщност е „история на едно пътуване“, ние наблюдаваме героите, които не успяват да намерят общ език със света, да се разкриват, да взаимодействат с него. Но мисълта на Чехов и патосът на цялата повест е насочен към стремежа да се преодолее това разногласие между света и човека. Символ на това са птиците, обитаващи степта, които напомнят и на героите, и на читателите за стремежа към свобода, развитие и пълноценен живот.

Антон Павлович Чехов (1860–1904) е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век.

За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка“ през 1896 година, но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Тези четири произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.

Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ, както и на драматургията. Първообразът му е методът на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.