Тихи години

Алена Морнщайнова

18.00 лв.

автор: Алена Морнщайнова
издателство: Ерго
превод: Катерина Стоянова
художник: Кристина Костова
редактор: Анжелина Пенчева
година: 2023
страници: 262
корица: мека
ISBN: 9786192590741

Код: 9786192590741 Категории: Преводни, Романи, Художествена литература Етикети: Алена Морнщайнова, Ерго, Преводна литература, Проза

Описание

Романът „Тихи години“ преплита две повествователни линии, които проследяват съдбите на двамата главни герои – баща и дъщеря. Богдана, чиято история е предадена чрез Аз-форма, е затворено и плахо момиче, което расте със студения си, вечно сърдит баща и любвеобилната, но слабохарактерна Бела. Любопитството ѝ, провокирано от някои трудно обясними обстоятелства, я подтиква да се гмурне в загадъчната история на семейството. Централен образ за втория времеви пласт е бащата на Богдана Сватоплук, чиято история е белязана от крушения и разочарования в обществен и личен план. Въпреки конкретиката на историческите събития на двадесети век основен фокус на романа остават личните отношения и индивидуалните преживявания.

Допълнителна информация

Тегло	0.330 кг
Размери	14 × 20 × 2 см

Автор

Алена Морнщайнова (р. 1963, Валашке Мезиржичи) е чешка писателка и преводачка. Завършва английски език и литература в Остравския университет, по-късно се занимава с преподавателска дейност и художествени преводи. Дебютира през 2013 г. с романа „Сляпата карта“ (номинация за награда „Чешка книга“). Следва „Пансион“ (2015). За третия си роман „Хана“ (2017, прев. на бълг. Добромир Григоров, „Сонм“), издаден на много езици и донесъл ѝ международна известност, авторката е удостоена с националната награда „Чешка книга“, едновременно в категорията на журито и на публиката. Предпоследната ѝ книга „Тихи години“ излиза през 2019 г., в нея се проследяват съдбите на баща и дъщеря на фона на историческите събития през ХХ век. Алена Морнщайнова отскоро активно издава и детска литература.

откъс

Обичаше го, в това беше сигурен. Вечер часове наред слушаха заедно музика по радиото или на черните грамофонни плочи, четяха или просто си говореха. Можеха да си говорят с часове, но не биваше да засягат опасната тема за строителството на родината. В същия момент прехвърчаше искра и се разгаряше пожар, който угасваше също толкова бързо. Когато Сватоплук се събуждаше през нощта, което му се случваше често, понеже и в съня си не можеше да забрави за работата, тя лежеше притулена към него като мече към майка си или поне с изпъната ръка докосваше неговата. Жената, която на дневна светлина изглеждаше като горда богиня и по време на караниците ставаше подивяла вълчица, през нощта се превръщаше в дете, търсещо в него сигурност и безопасност.