Ти не си като другите майки – Ангелика Шробсдорф

Описание

Родена в коледната нощ на 1927 г. от любовта на Елзе Киршнер – дъщеря на заможно семейство берлински евреи, и Ерих Шробсдорф – син на още по-заможно пруско благородническо семейство, малката Ангелика изживява безметежно детските си години в родината си, а юношеските – изпълнени с драматизъм и лишения – в България. В същото време именно тук, в страната, превърнала се в нейна втора родина, тя за първи път се изпълва с доверие към хората, спечелили я със своята сърдечност, великодушие и готовност да се притекат на помощ, и подир години многократно и в различни интервюта и срещи с читатели ще споделя, че именно България я е научила какво е да си човек. Заедно с майка си Елзе и сестра си Бетина Ангелика Шробсдорф прекарва у нас в емиграция осем години.
Бетина се омъжва за Мицо Станишев, един от синовете на известната лекарска фамилия Станишеви, преподавал анатомия на поколения студенти по медицина в Пловдивския медицински университет.
Ангелика Шробсдорф пристъпва към романа, в който описва необичайната съдба на своята майка, години след смъртта й. Той се превръща в най-прочутата й творба и почти две десетилетия след публикуването си все още се появява в първата десетка най-четени книги в Германия. Половината от него е посветена на пребиваването на героинята и дъщерите й в България.
Елзе Киршнер не е като другите майки, не е като другите жени, не е като другите еврейки. Животът й е изпълнен с низ от флиртове, драми и поврати, но и с много страдание и болезнено осъзнаване и отсяване на истинското от преходното. В един отрязък от него тя “живее под един покрив с мъжа си, неговата любовница, своя любовник и двете си деца от различни бащи”. После любовникът й отстъпва място на друг, а децата стават три. Третото дете е Ангелика Шробсдорф, чиито родители сключват законен брак след навършването на третата й година, тъй като пруският юнкер, старият Шробсдорф, дълго се противи да даде съгласието си. Елзе е “жена, проявяваща все нови и нови бляскави свои страни, никога скучна, никога банална, никога конвенционална”. Нейната истинска история е толкова невероятна, че човек би я помислил за съчинена.
Но дъщерята не си измисля. Тя разказва увлекателно до степен, в която на човек му е трудно да остави книгата. Стилът й, цялостният й художествен инструментариум я прави също (подобно на майка й) “не като другите”. “Перото й е скалпел” – твърди за нея известният писател Йоханес Марио Зимел.
Накрая, притисната от обстоятелствата, героинята е принудена да сключи фиктивен брак с българина Димитър Лингорски, за да напусне Третия райх и да спаси себе си и децата си. В България тя се сблъсква с една друга вселена, с една непозната й страна на живота. Със страданието, което преобразява, носи мъдрост и смирение, възвисява.
Удивително е как нищо не е убягнало от погледа на малката, на подрастващата, на превърналата се в интересна и своенравна девойка Ангелика. Удивително е колко точно и безпощадно, ловко и забавно писателката Ангелика Шробсдорф прави дисекция на хора и събития, на евреите, германците, българите, на самата себе си.