buk.bgstore@gmail.com

Три – Петъ Чухов

7.00 лв.

  • издателство: Жанет45
  • година: 2010
  • страници: 108
  • корица: мека
  • ISBN: 97 89 544 91 595 7

Описание

След като пет години не бях издавал книга, събрах 90 според мен прилични стихотворения и се опитах да направя нещо с тях. Това се оказа по-трудно, отколкото очаквах. Тогава ми хрумна една идея – защо да не ги дам на трима поети и приятели, които ценя и всеки от тях да подреди по една книга. Помолих за това Екатерина Йосифова, Марин Бодаков и Йордан Ефтимов и те, за моя радост, се съгласиха. Желанието ми беше всеки да избере по около 30 стихотворения, но, както ще видите, в два от случаите се получи разминаване. Общият брой обаче пак е 90. Макар че има стихотворения, които се повтарят. Някои дори в различни редакции. Така че тук има три отделни книги. И освен това ми останаха стихотворения за още една!

Петър Чухов

И така – можете да избирате между ироничното надзъртане от “другата страна на нещата” в “Натюрморт с майка” (изборът на Йордан Ефтимов) и двете различни, и доста откровени, стратегии за обръщането на погледа по вертикала, реализирани в “Свободно падане” (изборът на Екатерина Йосифова) и “Градски легенди” (изборът на Марин Бодаков). Но изборът е само началото (а пък и ще се изкушите да го направите три пъти) – защото изкушените няма как да не се насладят на плътния и всеки път различен послевкус, който носят всички текстове, попаднали едновременно в различните подборки (опитайте “Катарзис”, например). Всъщност тази книга – надявам се – ще бъде използвана и за учебник: тя е безупречно пособие на тема “ролята на редактора за една книга”, което няма аналог. Но това идва после. След удоволствието. А то – предложено ни от поезията на Петър Чухов и в трите книги, ликуващи след този експеримент – е преизобилно. Проблемът на тази книга е само един – в неизбежността на последната, след последната последна страница, въздишка: “И все пак, тя е само една…”.

Рецензия на Валентин Дишев, публикувана в онлайн изданието „Кръстопът“

„По принцип съм любител на метафорите и провокативните образи. При мен така наречените „хрумки” са твърде много и в повечето случаи трябва да се въздържам от тях, за да не превърнат текста в повърхностна игра на думи или натруфено коледно дръвче. Макар да не редактирам много, случва се да изчиствам излишъците, за да останат само най-истинските и убедителни образи, които от своя страна могат да се доразвият и задълбочат[…]

Трудно ми е да си представя, че пиша книга. Аз пиша стихотворения, понякога разкази, дори написах и един роман, но той всъщност беше сбор от фрагменти. Ще се изкуша да цитирам Атанас Далчев, който казва, че стремящият се към съвършенство е осъден да създава само фрагменти. Да, аз събирам своите фрагменти в книги и тогава мисля за цялото, но това е нещо вторично. Може би някой ден някой ще събере най-ценното, ще го подреди и тогава ще се получи тази Книга на книгите. Може пък и аз да бъда този някой. Кой знае?

Из интервю с автора на Петя Хайнрих, публикувано в public-republic.com

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Три – Петъ Чухов”