Тъмната градина

Описание

Както стихотворенията, така и разказите на Рамон Мария дел Валие-Инклан сполучливо са наречени „деца на поетична природа“. Изящният импресио­нистичен стил, декадентският привкус, ироничните подмятания, мозайката от фолклорни мотиви, мо­дернистичното митотворчество, субективното въз­приемане на пространството и времето, колоритът, орнаменталността и мелодиката на фразата… Това са само някои характерни черти на неговото творчество. „Тъмната градина“ и „Епиталамий“ на пръв поглед из­глеждат в съзвучие с творчеството на Мигел де Унаму­но, Хосе Мартинес Руис – Асорин, Алехандро Сава и Рафаел Барет, но позволяват на още един ярък глас да се роди и да зазвучи ясно, да даде израз на нови страс­ти и интелектуални дирения и да прехвърли невиж­дани преди мостове между литературния живот на Испания, Франция, Италия, Мексико и др. В противо­речива личност като Валие-Инклан традиционализмът е допълнен от съпротивата срещу ежедневното, а актуалността на несекващите му търсения се усе­ща дори в естетико-теологическите опити, събрани в „Чудният фенер“, близки до есеистиката на Морис Метерлинк или Уилям Б. Йейтс.