buk.bg@gmail.com

Убийство на една дама. Шотландска мистерия

Антъни Уин

23.90 лв.

Описание

Преди един век Антъни Уин е сред най-популярните британски писатели на криминални романи. Дори Дороти Л. Сейърс го определя като „блестящ в разрешаването на привидно нерешими загадки“. Уин е майстор на невъзможните убийства в заключена стая. С разследването им се занимава доктор Юстъс Хейли, аматьор-детектив, герой в 27 от неговите романи. Сред тях най-възхваляван е „Убийство на една дама“, смятан за един от образците в жанра.

Замъкът Дуклан се издига на мрачно и неприветливо място в подножието на шотландските планини. Той става сцена на едно жестоко убийство. Жертвата е госпожица Мери Макгрегър, сестра на господаря на замъка. Тя е загинала от ужасна рана, която й е била нанесена в собствената й спалня. Вратата на стаята обаче е заключена отвътре, прозорците също. По-озадачаващо обаче е друго – Мери е обичана и уважавана от всички, помагала е на толкова много местни хора. Кой въобще би искал да я убие? Доктор Хейли, който е повикан да установи смъртта й преди пристигането на полицията, не може да намери логичен отговор на този въпрос. Много са странните обстоятелства около смъртта на Мери, а единствената следа на местопрестъплението е една люспа от риба.

Прекаленият светец и Богу не е драг. В процеса на разследването се оказва, че Мери далеч не е толкова добра и мила. Постепенно става ясно, че тя е била егоистична, жестока и се е опитвала да налага волята си по безпрекословен начин. Никой от семейството й не смее да признае това и като че ли никой не знае нищо за белега на гърдите й, резултат от жестока рана от преди доста години. Междувременно нови необясними убийства допринасят за все по-зловещата атмосфера в замъка. Разследващите полицаи стигат до задънена улица, единствено доктор Хейли има шанс да разкрие невидимия убиец и да разгадае тайните, дълбоки като залива Лох Файн.

Допълнителна информация

Тегло 0.370 кг
Размери 13 × 20 × 3 см

откъс

В горния край на стълбището имаше галерия, от която тръгваха няколко коридора. Поеха по един от тях и стигнаха до врата, чиято брава беше изрязана. Господин Маклауд спря и се обърна към доктора.

– Това е стаята; нищо не е местено, с изключение на бравата. Аз самият се потресох, когато влязох, затова ви препоръчвам да се подготвите психически.

Доктор Хейли само сведе глава, отвръщайки на мрачното предупреждение на планинеца с този сдържан жест, който не издаваше нищо. Вратата се отвори безшумно. Той видя жена в бяла нощница, коленичила до едно легло. Стаята бе осветена от парафинова лампа, поставена на тоалетката; щорите бяха спуснати. Коленичилата до леглото фигура имаше бяла коса, която сияеше на светлината на лампата. Изглеждаше така, сякаш се молеше.

Той се озърна. По стените имаше гоблени и бродерии в рамки, както и много картини. Мебелите бяха стари и масивни; голямо махагоново легло с балдахин, поддържан от четири колонки, стойка за леген и кана, създадени сякаш за нуждите на гигант, гардероб с вид на феодален замък и, разпилени сред този едър дивеч, подобните на дребни сърни масички и столове, до един с излиняла и зацапана тапицерия.

Той прекоси стаята, застана до мъртвата жена и сведе поглед към нея. Господин Маклауд не беше преувеличил; оръжието се бе забило чак до ключицата. Той се приведе и дръпна встрани нощницата, за да разкрие цялата рана. Съчувствието, изписано по лицето му, отстъпи място на учудване. Той се обърна и направи знак на господин Маклауд да се приближи. Посочи един блед белег, който тръгваше надолу по гърдата от една точка, намираща се малко под края на новата рана и от вътрешната ѝ страна. Белегът свършваше там, където се намира горната част на сърцето.

– Погледнете това.

Господин Маклауд се вгледа за миг, поклати глава и попита шепнешком:

– Какво означава това?

– Това е белег от стара рана. Доколкото мога да преценя, това означава, че много отдавна тя е била ранявана също така жестоко, както и през изминалата нощ.

– Възможно ли е белегът да е от операция?

– Няма следи от шевове. Следите от шевове никога не изчезват напълно.

Господин Маклауд поклати глава.

– Никога не съм чувал госпожица Макгрегър да е била ранявана – каза той.

Маклауд наблюдаваше доктора, който свали монокъла си, насочи го към белега и го задвижи нагоре-надолу. Пот изби отново по челото на прокурора. Когато край прозореца изкрещя улулица, той трепна силно.

– Тази стара рана – заяви доктор Хейли – е била нанесена с нещо остро. Както виждате, белегът е толкова тънък, колкото би бил, ако раната беше шита. Вижте го колко е тесен и чист. Едно оръжие с тъпо острие би разкъсало плътта и би оставило назъбен и неравен белег.

После посочи новата рана.

– Ето ви пример за това, което обяснявам. Тази рана е била нанесена с оръжие с тъпо острие. На първо време бих казал, че в някакъв по-ранен период от живота си госпожица Макгрегър е била намушкана от човек, който е искал да я убие. Често се случва хора без опит да предполагат, че сърцето се намира високо горе в гръдния кош, докато всъщност то е по-ниско.

Досега той говореше приведен; сега се изправи. Едрата му глава, която отлично хармонираше с тялото, се извиси над главата на събеседника му. Господин Маклауд вдигна очи към него и си спомни една картина на Голиат от Гат, която бе преследвала мислите му в детството.

– Никога не съм чувал – каза той – някой да се е опитвал да убие госпожица Макгрегър.

– А по казаното от Джон Маккалън съдя, че тя е последната жена, която би посегнала на собствения си живот.

– Със сигурност последната.

Докторът отново се приведе да огледа белега.

– Хора, които намушкват сами себе си – каза той, – нанасят удара хоризонтално и по правило той оставя къс белег; докато, когато човек намушква друг, обикновено удря отгоре надолу и такава рана оставя по-дълъг белег. Както виждате, този белег е дълъг. А и колкото по-надолу отива, толкова по-широк става – това се случва, когато раната е нанесена с нож.

Той доближи монокъла си към скорошната рана и се съсредоточи върху нея.

– За разлика от първия удар, този, скорошният, е бил нанесен с голяма сила от човек, който е ползвал, струва ми се, оръжие с дълга дръжка. Тежко оръжие. Убиецът е стоял лице в лице с жертвата си. Тя е починала в резултат на шока, тъй като, ако сърцето ѝ беше продължило да бие, от раната би изтекла много кръв.

Улулицата прелетя отново с крясък край прозореца и Маклауд пак трепна.

– Само луд човек би могъл да нанесе такъв удар – каза той разгорещено.

– Може и така да е.

Отзиви

Все още няма отзиви.

Бъдете първият написал отзив за “Убийство на една дама. Шотландска мистерия”

Също може да ви хареса…