Уважаеми пътници

Описание

Там, където стигна,
до средата на пътя,
има ли слънце?
Има ли по-нататък
още път да вървиш?

Поетиката на Кристин Димитрова е белязана от острия й ум, та затова е радикално открита към приеманото от мнозинството за безумно. Открита е към лабиринта на еднозначността. Към смъртта. Кристин не претупва общуването със собствените си демони (и с чуждите, разбира се), дори го режисира в мащабни по клаустрофобията си сцени, без шанс за катарзис. Тя е пуснала демоните си на свобода. Пуснала ги е „без страх и без надежда“ (както гласи любимата на крале и разбойници католическа сентенция).
Марин Бодаков

Със стряскаща проницателност – смес от остър ум и още по-изострена чувствителност – Кристин Димитрова преминава през безцветните делнични пространства, откривайки в тях неподозирани зевове, отваряйки непризнати и непризнаваеми ранимости, виждайки с жестока яснота невидими неща.
Елка Димитрова

Стремежът да се поставят философски въпроси и отказът от възможността да се намират решения, състрадателната ирония, остроумната употреба на културни асоциации, меката чувствителност към абсурда:., всички те остават запазена марка на Кристин Димитрова.
Милена Кирова