Описание
„Шепотът на пчелите“ на София Сеговия ни пренася в мексиканското село Линарес през 20-те години на миналия век.
Един ден старата семейна бавачка се изгубва из хълмовете. Когато я намират, тя държи двa вързопа: в единия носи изоставено бебе, а в другия пчелна пита. Бебето, намерено от нана Реха остава в семейство Моралес.
Симонопио пристига покрит с жива пелена от пчелите, които ще го придружават цял живот и ще му помогнат да промени историята на семейството, което го е приелo, както и на целия регион. Преди това той трябва да се изправи пред страховете си и да надвие врага и заплахите, които го дебнат.
На фона на Мексиканската революция, испанския грип и сблъсъците между тези, които ламтят за чужда земя и онези, които защитават собствеността си с цената на всичко, София Сеговия ни разказва една трогателна история за предаността към семейството и за братската обич, но също за предателството и подлостта, които могат да сложат край на всичко.
„Шепотът на пчелите“ ухае на лавандула, домашни рецепти, портокалови цветчета и мед.
„Уникален и умело написан роман от автор с истински талант за разказване на истории, които задържат вниманието на читателите от първата до последната страница.“ – Midwest Book Review
”София Сеговия е писател, чиято увлекателна, но достъпна проза и дарба за вплитане на мистичното в един дълбоко човешки разказ, със сигурност могат да бъдат сравнени с латиноамериканските литературни величия.“ – The Washington Post
Автор
София Сеговия е родена в Монтерей, Мексико през 1965 г. Тя е писателка и сценаристка. Завършва журналистика в университета в Монтерей и публикува първия си роман, Noche de Huracán, през 2010 г. През 2015 г. излиза романът El murmullo de las abejas („Шепотът на пчелите“), който ѝ печели призванието „литературно откритие на годината“ и влиза в класацията с най-продаваните книги в Мексико.
Тя живее в Монтерей със съпруга си, децата си и трите си домашни любимци и споделя, че без тази щастлива глъчка не би могла да се концентрира, за да пише.
откъс
Синьо дете, бяло дете В онази октомврийска утрин бебешкият плач се примесваше с ромона на промушващия се между дърветата свеж бриз, птичата песен и сбогуването на нощните насекоми. Шумът изплуваше из шубрака на хълма, но омаляваше на няколко метра от източника си, сякаш възпрепятстван от вещерско заклинание да не излезе да дири нечие човешко ухо. Години наред щеше да се говори как дон Теодосио, на път за работа към съседната хасиенда, със сигурност е минал покрай клетото изоставено бебе, без да чуе нито гък, и как Лупита, перачката на семейство Моралес, прекосила моста, който води към Ла Петака, в търсене на любовна отвара, без да забележи нищо необичайно. Аз да го бях чула, поне щях да го вдигна, защото, колкото и ужасно да изглежда, не знам кой би изоставил новородено ей тъй да умре сам-самичко – разказваше тя по-късно, на всеки, който искаше да я слуша. Това беше загадката. Коя жена в околностите напоследък беше показала неблагоразумно бременността си? На кого принадлежеше това злощастно бебе? В селото новините за подобни невъздържаности се разпространяваха по-бързо от дребната шарка, така че ако знаеше един, то всички щяха да знаят. Оказа се обаче, че в този случай никой нищо не знае. Имаше какви ли не теории, но тази, която най съблазняваше колективното въображение, беше, че бебето принадлежи на някоя от вещиците от Ла Петака. Те, както на всички им беше известно, свободно предоставяха своите плътски услуги и ако се случеше да им се роди някое толкова деформирано и странно бебе – наказание от Всевишния или от дявола, кой знае – щяха да го хвърлят под моста, оставяйки го на Божията милост…още
Отзиви
Все още няма отзиви.